Всеки период от историята на човечеството носи своите болести като маркери на човешкото съществуване.
Така, описана за първи път от З. Фройд като тревожна атака, паническата атака увеличава разпространението си с поне 1% всяка година.
Едно момче седеше върху стола пред мен. Погледът му бе бодлив, изпод челото. Цялата му поза отразяваше желание да се отбранява, и в същото време обреченост.
Continue reading
Контролен списък за родители.
Децата, чиито родители са надежден източник на комфорт и сила, получават доживотно предимство – вид защита от най-страшните изненади на съдбата.
Continue reading
В тази статия ще проучим защо възникват паниката и страхът, а също така ще разгледаме практическите упражнения, целящи да ни помогнат да се справим с тях.
Continue reading
Пред мен седеше млада жена на около 30 години. Поотделно, чертите й не биха могли да се нарекат красиви, но всички заедно – зелените й очи, орловият нос, голямата уста – създаваха онази уникална привлекателност, от която беше невъзможно да откъснеш поглед.
Пред мен седеше млада жена на около 30 години. Поотделно, чертите й не биха могли да се нарекат красиви, но всички заедно – зелените й очи, орловият нос, голямата уста – създаваха онази уникална привлекателност, от която беше невъзможно да откъснеш поглед.
Тя седеше на стола с грация на котка, сякаш отпусната, но в същото време, всеки момент готова да скочи.
Нейната история беше уникална и в същото време толкова приличаве на стотици други по своята трагедия.
Тя имаше късмет, мисли си тя. Че как иначе, цял живот тя беше едно грозно патенце – за родители и за съученици. Тя се срамуваше от ъгловатото си тяло и късовете от искрящо-червената коса, които винаги стърчаха в различни посоки, не се подчинявайки на стилизирането и разресването. След като завършва техникум, тя, както й се струваше, нямаше изгледи да се измъкне от малкото им село.
Но понякога се случват чудеса – тя бе отведена в големия град от красив офицер, по който въздишаха всички нейни съученички. А той бе избрал нея.
На пръв поглед имаха всичко: къща – пълна купа, статус в обществото, престижна работа на съпруга й, и малък син, изключително умно и сръчно момче.
Анна, да наречем нашата героиня по този начин, нямаше нужда да работи. Съпругът печелеше достатъчно и вярваше, че тя изобщо не трябва да работи. Достатъчно му беше, че тя се грижеше за детето и къщата. Той прави кариера.
Основната причина, поради която Анна реши да потърси помощ, беше, че щастието напусна къщата им.
Съпругът работеше от сутрин до вечер, понякога се връщаше далеч след полунощ, когато Анна и детето отдавна бяха заспали.
Това беше доста бурно време в страната, когато беше трудно да се намери добре платена работа, така че съпругът ми трябваше да търпи както спешна работа, така и липса на отпуск в продължение на няколко години.
Анна също се въртеше на граница на силите си: тя смяташе за свой дълг да съответства на образа на идеалната домакиня, така че къщата й винаги беше чиста и винаги миришеше на вкусна храна.
По същество тези двама души бяха дълбоко нещастни, внушавайки си, че това е напълно поносима или дори много нелоша ситуация на днешно време. Те си измислиха своя собствена „реалност“, поносима за момента, към която може да се адаптират, и може би, да получат малко от обичайното щастие.
Времето минаваше…
Съпругът ставаше все по-изнервен, затворен, започна да има проблеми със съня, взимаше работа за почивните дни, не успявайки да направи някакви графици и отчети.
Анна започна да се уморява от монотонността на живота си, тя се почувства като сив парцал, забравен в ъгъла на стар гардероб.
Тези двама здрави и млади човека почти спрели да общуват, ограничавайки се до кратки реплики от ежедневен характер.
Ана не можеше да си спомни, кога за последно се смяла весело, кога имали възможността да „поговорят за нищо“, или просто да се поскитат из парка заедно.
В къщата започнаха кавги и конфликти. Съпругът все повече потъваше в работата, ограждайки се от всичко, извън кариерата си. Ана се чувстваше изоставена и безинтересна за съпруга си. Отчаяна да промени нещо, тя се потопила в цикъла на домакинските задължения, излъсквайки апартамента до блясък и пускайки прането всеки ден.
Тази двойка последно време живееше в хронично извънредно положение, и голяма част от тяхната любов и интелигентност, гнева и негодуванието били потиснати или притъпени.
Те не си позволяваха да признаят как наистина се чувстват и как възприемат настоящата ситуация, натоварвайки се с „важни” и „спешни” неща.
Може да се каже, че работохолизмът се превърнал за съпрузите в начин да избягат от неприятна и болезнена за тях ситуация в семейството, която не знаели как да разрешат.
В този случай можем да говорим за ескейпизъм като начин за решаване на съществуващ проблем.
Ескейпизмът е желанието на човек да избяга от реалността, като отговор на постоянен и силен стрес, причинен от психологическа травма, работа под напрежение, опасна среда на живот или несигурна среда, невъзможност за създаване на взаимоотношения с други хора, които отговарят на въображаемия идеал.
Всяка активна (например кариера, спорт, религия) или пасивна дейност (например гледане на филми, четене на книги, пиене на алкохол, или наркотици) може да се превърне в начин за ескейпизъм, ако човек го използва като компенсация за нерешени лични проблеми.
В такива случаи истинските желания и ценности се заменят с въображаеми, илюзорни, наложени от обществото или възпитанието.
Много често работохолиците изпитват трудности при разпознаването и разбирането на своите емоции и чувства (алексетимия).
За щастие, особеното в тази неприятна ситуация е, че ако нейните участници спрат да отричат тази ужасна в ежедневието си реалност, и я припознаят в живота си, това вече може да послужи като тласък за търсене на творчески възможности за промяната й.
За тези, които са запознати със ситуацията, описана в тази статия, и искат да я проучат повече, предлагам да направят тест, автор на който се явява Генади Старшенбаум.
Инструкции: Пребройте броя на вашите положителни отговори на въпросите от теста.
Въпроси:
Ако сте отговорили с „да“ на 10 въпроса, тогава вероятно сте в „изключено“ състояние.
Ако имате 15 или повече положителни отговора, може да прегаряте или вече сте прегоряли.
Какво да правите с резултатите от теста и с живота си – само вие можете да решите.
В тази статия ще научите моята история на използването на онлайн пространството за консултиране, възможностите и ограниченията на онлайн психолог. В кои случаи си струва и в кои случаи категорично не се препоръчва използването на този вид помощ.
Моята история. Психолог наживо.
Когато започнах практиката си, компютрите все още бяха новост. Повечето хора все още използваха пишещи машини.
Именно на такава пишеща машина беше напечатана моята теза, която по-късно потвърди червената ми диплома.
Запознанството ми с компютъра започна в центъра за социално-психологична рехабилитация за работа с населението, пострадало от аварията в Чернобил. Освен консултации, служебните ми задължения включваха провеждане на обучения и групова работа.
Темите, уместността, особеностите на прилагането и използването на определени техники, очакваният резултат бяха защитени на общо събрание в присъствието на ръководителя на центъра и колегите. Летвата беше висока – според стандартите на Запада, въведени в нашата работа от представителите на ООН, които дълго време контролираха работата на нашия Център. Текстът на програмата трябваше да бъде представен за защита в съответния вид. И трябваше самa да набирам и редактирам текста. Беше 2002 година.
Следните фрази се затвърдиха в моята практика: „безопасно пространство“, „поверителност на информацията за клиента“, „подкрепа и взаимопомощ“ на колеги. Това беше време на търсене, експериментиране, прилагане на практика онова ново и интересно нещо, което изразът „практикуващ психолог” носеше в себе си, апробация и адаптиране на теорията към реалностите и нуждите на онези хора, които бяха от същата популация.
Дълго време бях психологът, за който директният (жив) контакт с клиента беше на първо място. Как клиентът влиза в офиса, какво казва на срещата, как се държи, как по време на работа се променят неговата стойка, жестове, изражения на лицето му по време на разговора, каква дистанция избира по отношение на мен – всичко това са „маяци” за психолога за състоянието на клиента, диагностиката на клиента и неговите промени.
Поверителен диалог, както ми се струваше тогава, е възможен именно в специално създадено пространство, с удобни столове, маса, шкаф с работни материали. Задължително уютен, със завеси и стени в пастелни цветове, зад специално уплътнени врати, за да се запази допълнителната неприкосновеност на клиента. (Да, именно такива са били вратите, които бяха в кабинета за консултации през 2002 г.).
Моята история. Работа “психолог онлайн”.
Времето минаваше. Преместих се в България. Напуснах практиката си. Не ставаше дума да продължа да съветвам клиентите си от Украйна, защото не можех да им осигуря офис за безопасно пространство и оживен диалог.
По това време това беше моето ограничение да продължа напред.
Но дори и да тръгнеш някъде, все пак след теб остава следа.
Има хора, на които сте помогнали и които след това споделят тази информация с други. Така бях намерена от една жена, която искаше да работи с мен по нейния проблем.
Решихме да пробваме Skype. Това беше ново преживяване както за нея, така и за мен. Научихме се да създаваме общо терапевтично пространство през екрана на монитора, да бъдем отворени за гъвкавост в нашите експерименти и техники. Много съм й благодарна за доверието и желанието да работи по „нестандартните“ за това време правила на консултиране.
Сега психологът онлайн е същата част от работата ми както и консултациите в офиса, на живо. (Можете да прочетете повече за услугите ми тук).
Въпреки това, има редица особености, които могат да доведат до неуспех една част от онлайн консултации.
Така, една част от моите клиенти са майки с малки деца до 3-4 години, провеждам с тях обучението “как да помогна на детето да проговори в домашни условия”. Много често те се опитват да направят всичко навреме и да пробутат невъобразимото в определен кратък период от време.
Включая консултацията с психолог и грижата за детето. В този случай “много ви моля, той няма да ни пречи“, превръща майката в многоръката Шива, с последващото чувство на вина у нея по повод нарушената среща, върху което работим на следващата сесия, когато детето е на грижите на татко или баба.
По този начин, ясно дефинирано време за срещата, липсата на домакински задължения по време на консултацията, отсъствието на други членове на домакинството в същата стая, приятелки („Имам й доверие“), са необходимито условия за срещата с психолог онлайн.
Сега, по време на пандемията на коронавирус, възможността за онлайн среща с психолог се превърна в истинско спасение за много хора и семейства при решаването на техните проблеми. Наистина, това предпазва от заразяването с вируса, и дава възможност за оказване на помощ на хора от различни части на нашата планета.
В същото време понякога моите клиенти казват, че „не могат открито да споделят своите преживявания и мисли, защото семейството им е зад стената и биха могли да ги чуят“. В такива случаи изходът от ситуацията може да бъде да изпратите семейството на пазар или на разходка, или пък да се срешнем наживо.
Онлайн консултирането ми налага някои ограничения като психолог. Така, работейки наживо, в кабинета си, винаги имам под ръка своите асистенти, които привличам спонтанно, на базата на ситуацията, която се е развила в консултантското пространство.
Това могат да бъдат метафорични карти, хартия, глина, пясъчник, тетрадка, кукла или възглавница. Може да е всичко, което ще ми помогне най-ефективно в този момент да помогна на клиента в решаването на проблема му.
Когато консултирам онлайн, разчитам преди всичко на своя опит, на умението да слушам и чувам, на работа с образи, символи, асоциации.
При онлайн консултирането също използвам и метафоричните карти (повече подробности тук), които имам в електронен вид, но с хартия, тетрадка, химикалка, моливи и бои моля клиента да се запаси предварително, преди срещата , за да не се налага да се търсят по време на сесията.
И, да,
разбира се, по време на онлайн консултацията, разполагам само с невербалната информация, която ми демонстрират лицето и горната част на тялото на клиента. 🙂
В идеалния случай съчетавам срещите с клиента (ако е териториално възможно) онлайн и на живо, за да не се превърна в техните очи в нещо като лелка от телевизията . Контактът на живо за мен си е контакт на живо.
Какво друго бих искала да добавя.
Децата.
Те не са като нас, специални са. Остро усещат това, което не е казано, прочитат като скенер изражение на лицето, жестове, пози, интонации – всичко, което възрастните толкова внимателно крият. Могат да бъдат доверчиви, открити, спонтанни, любопитни.
Те бързо губят интерес, ако няма жив контакт и взаимодействие. Пример за това са опитите и резултатът да се тласнат първолаците към онлайн обучението във връзка с пандемията.
Много ценя този поверителен контакт с детето, тази жива нишка, която се създава между мен и моя малък клиент. Затова НЕ работя с децата онлайн.
Плюсове и минуси на работата с психолог на живо и онлайн.
Психолог онлайн
“+”
– Удобство. Възможно е да се срещнете с психолог, без да напускате дома си.
– Спестяване. Няма нужда да отделяте допълнително време за път и транспорт.
– Възможност за получаване на квалифицирана помощ от специалист.
– Психологическа подкрепа почти 24 часа в денонощието (психолозите, както всички хора, живеят в различни часови полюси, и винаги има възможност през нощта да имате среща с психолог, за когото утрото и работният ден са вече започнали)
– Възможност за запис на сесията с психолог, като допълнителна услуга, с възможност за връщане към нея отново, ако е необходимо.
– Невъзможността за заразяване с коронавирус по време на сесията.
“-“
– Възможно е неправилно тълкуване или изтичане на информация от близки, ако те присъстват, по волята на обстоятелствата, в стаята. Тоест е необходимо самостоятелно да се погрижите за сигурността и поверителността на информацията.
– Осигуряване мястото за срещите онлайн.
– Възможност за плащане чрез онези платежни системи, които използва психологът.
– Освен това закупуване на материали, необходими за изпълнението на техники и упражнения.
– Неефективност на работа с малки деца.
Психолог на живо.
“+”
– Класически стил на взаимодействие с клиента.
– Гарантирана конфиденциалност на информацията и среда за сигурност.
– Преминаване от обичайната среда към пространството на кабинета на психолога.
– Предоставяне на психолога на по-пълна информация за себе си чрез невербален контакт и себеизразяване в офиса.
– Гъвкавост при избора на инструменти по желание на клиента, по-висока ефективност на експеримента с пространството и с тялото в рамките на часа на сесията.
“-“
– Психологът може да работи далеч от мястото, където живеете.
– На път към него можете да хванете коронавирус.
– Може да забравите да изключите ютията у дома и да се наложи да се върнете, изпускайки сесията. :).
С вас днес, в рамките на тези 10 минути, бях Юлия Маджарска, психолог, арт–терапевт, гещалт–консултант.
В една от психологическите групи един от посетителите зададе въпроса: “Какво е гещалт терапия?”
Имаше много отговори, но нито един от тях не успя да задоволи питащия.
Мисля, че мнозина са чували тази дума “гещалт терапия”, но не всеки я разбира и тълкува правилно.
Ще се опитам да отговоря на този въпрос с помощта на един от най-известните френски гещалт терапевти на миналия век Джоузеф Зинкер.
Гещалт терапията е позволение да бъдем луксозни, да се радваме, да си играем с най-приятните си възможности в краткия си живот. За мен това означава всичко, което е пред мен, всичко, което ми обещава завършване на преживяването, всичко, което може да се случи, което е невероятно, плашещо, плачещо, трогателно, непознато и предразполагащо към растеж. За мен това означава да се наслаждавам на живота, на всичките му най-фини вкусове.
В същото време терапията е процес на промяна на осъзнаването и поведението; това е промяна: превръщането на една форма в друга, символът в разбиране, жестът в ново поведение, мечтите в театрално представление.
Креативност.
В гещалт терапията всяка сесия е предимно като среща, като процес на израстване, решаване на проблеми, специална форма на учене и изследване на пълния спектър от нашите стремежи към метаморфоза и сила.
В същото време работните взаимоотношения между терапевта и клиента действат като творчество, като поток и възможност за взаимна трансформация.
В процеса на създаване на нещо, по време на сесия, клиентът не само осветява и илюстрира своя вътрешен живот, но и преминава отвън личното изражение, за да създаде нещо ценно за себе си.
Неговото творчество трябва да има вътрешна цялостност, стойност за самия човек, в този случай той взаимодейства с конкретна, съществуваща реалност извън субективното му възприятие за живота, което му позволява да се доближи до трансценденталната реалност.
Докосвайки се и пускайки творението си, човек като творец докосва и пуска своята идентичност.
По този начин креативността е неразделна част от гещалт терапията.
Експеримент.
Експериментът е важен в гещалт терапията.
Експериментът е крайъгълният камък на ученето чрез опит.
Той трансформира говоренето в правене, изтръпналите спомени и теоретизирането в пълно присъствие тук със своето въображение, енергия и вълнение
Експериментът ви позволява да играете и опитвате, да усетите разнообразието на личността си в играта, сякаш “за забавление”.
Експериментът може да бъде шумен, хумористичен, театрален, но не трябва да е тежък, сериозен – това е достатъчно в живота.
Експериментите могат да се отнасят за всяка област от човешкия живот, но общото за тях е това че те изискват от клиента да изрази нещо с поведението си, а не просто вътрешно да разбере преживяването.
Експериментът изисква от човек активно да изучава себе си. Клиентът е този, който се превръща в основен разпоредител на своя учебен опит. всичко оживява тук и сега по време на терапевтичния час.
Този процес трансформира мечти, преживявания, фантазии, спомени, надежди в живи, непрекъснати динамични събития между терапевт и клиент.
По този начин уникалното качество на гещалт терапията е нейният акцент върху модифициране на човешкото поведение в самата терапевтична ситуация, освен това това е систематична, поведенческа модификация, която израства от собствения опит на клиента.
Основната отговорност на терапевта към своя клиент е да създаде специална атмосфера, лаборатория за активното изследване от клиента на себе си като живо същество.
Проекции.
Всеки човек носи в себе си огромен брой проекции. Създавайки музика, скулптура, променяйки нещо в нашия или нечий друг живот, ние рискуваме да освободим нашето “аз”, нашите мисли и душа в света.
Проекцията е форма на бягство. Много е лесно да се откажем от талантите си, от цвета си, от притежанието на предразсъдъците си – да ги прогоним в сянката, да прогоним всичко, което ни се струва неприятно, или това, на което сме се научили да не вярваме и да не обичаме в себе си.
Обикновено гледаме на света като на виновник за тези качества, вместо да погледнем вътре в себе си и да развием разбиране за тяхната природа, произхода в нас.
Терапията помага да се справим с многото проекции, които носим в себе си.
Творческата проекция предполага диалог със себе си, който след това се конкретизира в идея, картина, скулптура или поведение. Ние създадохме Бог, Христос, Буда, Рая и Ада от нашите най-дълбоки проекции.
Всеки човек оцветява външния свят от вътрешния си живот.
Като пример, жестокият човек с патологична проекция вижда света около себе си – садистичен, безсилният вижда света като кастриращ, злият човек вижда света като жесток.
Разликата между патологичните проекции, от които толкова се страхуваме, и проекциите на Микеланджело, Шекспир и Бах, е отношението на твореца към заобикалящия го свят и властта му над него.
Това е важността на терапията – да премахнете мистерията. В тъмното си представяме дяволските и злите сили, които дебнат “там”. Когато се обърнем към светлината, ще се почувстваме в безопасност.
Психотерапията позволява на човек да влезе в диалог със страховити проекции и да ги присвои, превръщайки ги в творчески проекции.
Проекцията става креативна в три стъпки:
На първия етап човек се научава да си присвоява това, от което се страхува на този свят. (например, “Страх ме е от жестокостта си”).
На третия етап човек трансформира проблема си в действие или конкретен продукт, творчество, в което се изследва и реализира определено свойство.
Креативният проектор превръща енергията на конфликта в услуга на по-задълбочено разбиране на идеята и по-активна комуникация с близките ви.
Искам да отбележа, че творческата терапия не премахва конфликтите, както хирургът премахва тумор. Тя позволява на човек да се свърже с енергията, която преди това е била замразена в конфликта, и да я направи достъпна за самоактуализация и вътрешен растеж на човек.
Какъв ще бъде резултата?
Чрез творческо участие в гещалт терапията човек:
С напредването на терапията човекът се носи все по-удобно в преживяването на своята енергия и я използва, за да максимизира и реализира потенциала си в живота.
Страхотно е, нали? *
* Материалът е изготвен на базата на книгата на Джоузеф Зинкер “Творческият процес в гещалт терапията”.
Наскоро се запознах с едно прекрасно момче.
Той стоеше до майка си, но сякаш беше навсякъде.
Ръцете, краката, главата – те живееха свой отделен живот.
Той просто не можеше да стои на едно място, леко танцувайки през цялото време, опитвайки се да побегне някъде, при това успявайки да задава въпроси, да им отговаря, и да жестикулира.
Родителите понякога казват, че има “твърде много” от такова дете.
Гледайки го, неволно възникна асоциация с героя на А. Толстой “Златният ключ или приключенията на Буратино”.
Именно това неспокойно дървено момче постоянно попада в най-невероятните истории, любопитно е към всичко, което го заобикаля.
Много лесно забравя наставленията на възрастни, и е импулсивно (Спомнете си как Буратино с лекота отиде на куклен театър вместо в училище).
Такива деца имат много приятели, защото са много общителни и безразсъдно готови за всяка лудория.
Такива деца имат много приятели, защото са много общителни и безразсъдно готови за всяка лудория.
Те никога не плачат, ако се наранят, и никога не губят дух.
След игра тениската на детето ви винаги е мокра от пот, и главата винаги е пълна с най-невероятни идеи.
Всичко привлича вниманието му, но, за съжаление, не се задържа за дълго върху нищо.
Най-големият проблем с хиперактивното дете е бързото разсейване.
В час тпй не може да се концентрира заради муха, бръмчаща в ъгъла, у дома – заради телевизора, завиращия чайник, или звука на пералнята.
След като се концентрира за няколко минути, такова дете скача от мястото си, тича към прозореца или започва да рисува, или разказва нещо свое.
Когато пише в училище, хиперактивното дете прескача букви, не добавя думи и изречения.
Често не помни какво е домашното. Спомнете си колко трудно беше за Малвина да научи Буратино да пише.
Хиперактивното дете е много любопитно, но в главата му има каша от отделни факти и събития, които при неправилно възпитание, може да не представляват последователна картина.
Обикновено хиперактивното дете се забелязва от първите месеци на живота.
Родителите на такова дете си поемат дъх едва след като сложат такова дете в леглото и се уверят, че то най-накрая се е успокоило.
Такова дете е най-застрашено от неприемане в детската градина и училището, тъй като може да вбеси и най-търпеливите учители.
То действа, без да мисли за последствията, въпреки че не планира нищо лошо, и самият той е искрено се разстройва от случилото се.
Лесно понася наказания, упреци и порицания. Не е докачлив, и въпреки че постоянно се кара с връстниците си, веднага се примирява с тях.
Пикът на проявите на хиперактивност е на 6-7 години (ходене на училище), с многократен пик на 13-14 години (юношество) при неправилно възпитание.
Нека да обобщим чертите на личността на хиперактивното дете:
Ако разпознаете детето си в това описание, не се колебайте, потърсете помощ, за да можете заедно със специалист да изберете оптимална схема за корекция.
Защо обичам арт-терапията?
Защото това е креативност. И това е много интересно!
Първоначално работех само с деца и всички тези “изкуства” ги караха много да се радват. 🙂 Децата живваха точно пред очите ми, гордо показвайки и говорейки за творенията на ръцете си… Имaх усещане, че в кабинета ми влизаше едно дете, а излезаше съвсем различно. 🙂
Проблемите, с които нашите родители са се блъскали дълго време, се решаваха много бързо с помощта на техники на арт-терапията.
Но един ден, на една от срещите, видях, че не детето имало нужда от помощ – майка му имаше нужда от нея.
Но, както се оказа, споделянето за себе си и своите нужди било истинско мъчение за нея. Тя се изчервяваше, пребледняваше, и пръстите й сякаш живееха свой собствен живот, ту мачкайки шала и, ту претивайки по листове хартия, ту потропвайки по масата.
И тогава предложих на жената да създаде “човечето Бинго” от хартия и да му даде възможност да “говори”. “Историята” му беше за ниско самочувствие, за проблеми със
съпруга й, за това, че навън е пролет, а този сив цвят на шала и я отегчавал до полусмърт… В резултат на този разговор , ние не само намерихме “проблемните точки” за по-нататъшни срещи, ние избрахме посоката на терапия, в която на жената бе удобно и безопасно да работи.
За мен е много важно по време на творчеството човек някак си отново да опознае себе си, този, когото някога е забравил или не си е позволил да го помни.
В сесиите по арт-терапия хората се смеят, плачат, чудят се, негодуват, критикуват и признават любовта си. Те преоткриват себе си и своя свят. На много хора им е трудно да говорят за себе си. По друг начин стои въпросът когато даден образ “говори” вместо теб, когато гледаш на всичко сякаш отстрани, и всичко изглежда като кино, но сюжетът и героите в него някак много напомнят за живот ти и заобикалящата те среда.
Арт-терапията помага да се събуди творческо, градивно начало във всеки, който търси помощ. Създавайки нещо, било то рисунка, фигурка, мелодия или история, човек придобива опит да преосмисля едни или други ситуации и да се излекува от вътрешна психологическа травма. Помощниците в този процес са пастели и бои, хартия и глина, пясък и фигурки, бои и мандал, и много други.
За първи път терминът “арт-терапия” (буквално: терапия с помощта на изкуството) е въведен от Адриан Хил (1938), когато той описвал работата си с пациенти с туберкулоза в санаториуми. Това е специализирана форма на психотерапия, базирана на изкуството, предимно визуални и творчески дейности.
Но знаете ли кое е важното в творчеството?
Важното е как твориш, създаваш, изразяваш себе си, и в това няма оценки, няма “добро” или “лошо” – просто си ти и твоят свят такъв, какъвто е сега.
Заблудата на мнозина е да възприемат арт-терапията само като творчество за избраните, или като предмет, който някога се е преподавал в училище.
В съвременния свят обикновените хора са толкова свикнали с шаблоните, че често не вярват, че могат да създадат нещо специално, различно от създаденото по-рано, присъщо за тях. Но, с цялата отговорност заявявам – всеки може да твори!
И за всеки ще се намери точно това, което да отговори точно на неговите нужди.
В крайна сметка, сега арт терапията включва:
Предимствата от използването на арт-терапията са:
Арт-терапията е тясно свързана с нашите чувства с тяхното проявление отвътре навън.
Ето защо на арт-терапията се приписват такива функции като:
– прочистване, освобождаване от негативни състояния.
– облекчаване на нервно-психичния стрес, регулиране на психосоматични процеси, моделиране на положително психоемоционално състояние.
– осигуряване на корекция на комуникационни нарушения, формиране на адекватно междуличностно поведение, самочувствие.
Искрено се надявам, че тази статия ви помогна да направите термина “арт-терапия” по-ясен и интересен, и евентуално да видите елементите на вашето творчество в ежедневието.
“Колко време ще продължи терапията?” – този въпрос е много актуален в периода на бързината на съвременния живот и широко разпространения работохолизъм.
„Натиснете бутона, ще получите резултат и мечтата ви ще се сбъдне“ – девиз от песента на някога популярна група, която е присъща на мнозина сега.
Бърз фаст-фуд, горещо кафе от кафе-машината, този стереотип по отношение на храната често се пренася върху терапията, и хортаа очакват същите бързи лични промени.
Може би вече сте гледали американския филм Groundhog Day (Омагьосан Ден) с участието на Бил Мъри, но аз се запознах с този филм едва тази Коледа. Удивително, след като видях няколко имитации на този филм, най-сетне съм стигнала до оригинала. 🙂
И все пак празникът Коледа предполага известна бавност и традиция, като този филм.
И така, какво общо има този филм с терапията?
Според мен изненадващо много.
Ще се опитам да споделя наблюденията си с вас.
– Идват при психолог и при достигане на точката на кипене, с подобни проблеми и с очакване на бързи резултати.
– Клиентите, които идват на консултация, често отбелязват, че стъпват на едно и също гребло в отношенията с близки, или роднини, или колеги, и опитите им да променят нещо или не носят желания резултат, или задълбочават конфликта. Това включва и женския сценарий „Всичките мъже са един дол дренки“, като неуспешни опити за намиране на съпруг.
– Героизмът на клиентите често се проявява под формата на закъснение за срещи, обезценяване на резултатите от работата на психолог при консултации. Решението за развитието на подобен сценарий за мен е да сключа писмен или устен договор с клиента.
– Очакването за бързи резултати след толкова много срещи и успешното използване на някои елементи от новото поведение в реалния живот създава илюзията за завършване на процеса на трансформацията. Но…
– Минали травми, повтарящи се сценарии, модели и фалшиви вярвания за човек от другите могат да подкопаят вярата на човека в себе си и неговата сила да се променя.
Понякога се случва и отношението на клиента към терапията да е като чаша кафе от кафемашина, той е разочарован от невъзможността за „пълна трансформация за 3 месеца“, както понякога обещават някои гурута.
Освен това познавам случаи на отдръпване и прегаряне поради напрягането на всички сили и ресурси на тялото по време на подобни психологически маратони.
Затова за мен е важно да уважавам клиентите, постепенното им осъзнаване на случващите се промените, да ги подкрепям и ресурсирам по време на съвместната ни работа.
Акцентът на Фил се измества от „вземи“ към „дай“. Той помага на умиращ старец, спасява падащо от дърво дете, намира мили думи към дебел мъж, който случайно го среща в коридора на хотела. Той проявява неподправено любопитство към живота на хората от малкия град.
Мисля, че разбрахте, че е невъзможно да се отговори еднозначно на въпроса колко време ще отнеме терапията.
Всеки се движи в собствен, индивидуален ритъм на развитие и промяна.
Всеки има свои собствени цели и искания в терапията. Не можете да бързате с времето.
Моята задача като психолог е да помогна за разкриването на потенциала за творчество и промяна, който е скрит във всеки от вас.
Радвам се да видя промените в живота на моите клиенти, защото всеки от нас е създателят на своя живот и създателят на уникално ви утре.
