Едно момче седеше върху стола пред мен. Погледът му бе бодлив, изпод челото. Цялата му поза отразяваше желание да се отбранява, и в същото време обреченост. Така де, психоложката беше последната надежда да успокои този грубиян, подбудител на всякакви сбивания. В крайна сметка той е онзи, който нарушава часовете, подиграва други деца и създава конфликтни ситуации.
Момчето не очакваше нищо добро от нашата среща и нямаше намерение да говори.
Това беше точно случаят, когато пясъкът помогна за изясняване и отработване на ситуацията.
Присъствието на пясъчника в офиса беше необичайно и той явно привлече момчето (подробно за пясъчна терапия можете да прочетете тук: )
След като получи разрешението да прави каквото си иска с пясъка и получи фигурките на свое разположение, момчето сякаш забрави за всичко, което го заобикаляше.
Той работеше с някаква налудничавост, фокусиран върху своя свят.
Пясъкът под пръстите му се поддаваше, пресъздавайки една история за любов и предателство.
Детето създаваше свое собствено семейство. Майката и бащата, които често се караха, себе си и сестрата, заложници на отношенията им. Майка във формата на огър с юмруци и бащата във формата на носорог. (Снимка 1).Той се поставя до баща си, като по този начин изразява симпатията си към него.
Действието в неговия свят се развива по-нататък. Родителите се развеждат, което се проявява като пропаст в картина на света на детето (снимка 2). Оставайки физически с майка си, той се стреми да вижда баща си. Но тази възможност е строго контролирана и ограничавана от майката. Срещите с бащата се превръщат в “десант в зоната на противника” и с последващо докладване за всичко на майката.
- Лицето е изкривено от болка, ръцете започват да вдигат пясъчна буря, в която всички загиват. Гневът му към родителите, че всичко е решено вместо него (снимка 3). Ръцете щателно трамбоват пясъка около фигурите. Вече ги няма. Има само пропаст.
Тази пропаст все повече се разширява. В очите на детето се появяват сълзи.
Тази бездна е неговата болка. Появява се нов герой. Студена и пресметлива змия.
Това сега е той. Той е змията. Той няма да позволи на никой да го нарани. Той ще атакува първи. Змията унищожава всичко, което все още е живо на този свят. (снимка 4)
Срещата ни с това момче беше много интензивна емоционално. Коментарите му за случващото се в пясъчника бяха кратки и точни.
Пясъчникът помогна да се разкрие онази част от живота на детето, която беше оставена зад кулисите за възрастните.
Когато двама възрастни се разделят, винаги боли. Това е разпадането на една веднъж започнала щастлива връзка.
Много малко двойки са готови да излязат красиво от подобна ситуация.
Много често това са взаимни обвинения, упреци, подялба на имуществото и още много неприятни неща.
Разводът винаги е разкъсване. И болка на мястото на разкъсването.
Децата възприемат това още по-болезнено, защото се разделят двамата му близки, част от които е той.
Много често децата поемат вината за ситуацията с развод, приписвайки на себе си основната причина за разпадането на връзката. Така на арената на техния жизнен свят се появява “змията”. Това се дължи на липсата на житейския опит, но не прави болката и травмата им по-малки за тях. „Ако бях добър, подчинявах се, правех това и онова, те нямаше да се разделят“, са честите думи на децата, чиито родители се разделиха.
Сега бих искала да се обърна към родителите, които са решили да се разделят.
Не забравяйте, че детето не е начин за манипулиране, не е инструмент за власт и контрол над бившия съпруг, то е жив човек. И го боли много повече от вас.
Бъдете възрастни. Възрастните са тези, които знаят как да бъдат пример във всякакви житейски ситуации.
Грижете се за себе си и семейството си. Бъдете мъдри.
No comment yet, add your voice below!