Skip to content

Пясъчна терапия

За пясъчната терапия

Пясък, пясъчник – тези думи при възрастните често предизвикват асоциация с деца, весело играещи в пясъчника и лепящи различни формички. Ах, детство, детство, златно време!

Наистина, играта с пясък като метод на терапия е използвана за първи път от английския педиатър и детски психотерапевт Маргарет Лоуенфелд през 1939 г. В игралната зала на Лондонския институт по детска психология, която тя създаде, тя поставила две цинкови тави, едната половина пълна с пясък, а другата половина с вода, и форми за игра с пясък. Играчките “живеели” в кутията. Малките пациенти на института играели с играчките с пясък, а кутиите с пясък

наричали “светът”. Затова М. Лоуенфелд нарече своя игрови метод “световна методика”.

Лоуенфелд придава голямо значение на тактилния контакт на детето с пясъка и водата, които допълвали проективната игра с различни кукли и предмети. Тя забелязала, че в играта си децата добавят вода към пясъка, а след това поставят в нея различни предмети и играчки. Така се ражда един от основните методи за работа с пясъка, „техниката за изграждане на света“.

Такива детски психотерапевти като Мелани Клайн, Анна Фройд и Доналд Уиникот също подчертават в работите си значението на играта, като средство за невербална комуникация при детето. Те използвали малки играчки при работа с деца, но не усетили възможността да ги използват едновременно пясък.

Следващия етап в развитието на пясъчната терапия като метод се случи, след като Карл Юнг през 1956 година посъветва една от своите ученички, детски психотерапевт Дора Калф, да изучава пясъчна терапия в Лондон лично с Лоуенфелд.

Тя допълва техниката на Лоуенфелд с юнгиански подход, разработен от нея, и дълбоките си познания по източната

философия.

Наблюдението на Юнг, че създаването на художествени образи е алтернативен метод на психотерапията, също е важно за развитието на пясъчната терапия като метод, който спомогна за разширяване възгледа на психоанализа върху визуалното творчество и връзката на автора с неговото творчество (повече подробности тук: Карл Густав Юнг, Трансцендентална функция).

Твърдението на Калф, че пясъчната терапия отразява етапи на психическото развитие на човека, намира теоретична обосновка в трудовете на юнгианския аналитик Ерик Нюман.

Калф също така посочи възможността за използване на пясъчната терапия при работа с възрастни и деца и обърна внимание на факта, че пясъчните композиции на възрастните отразяват същите етапи на психическо развитие като и работите на деца.

Дора Калф смята, че основният принцип на работата ни е „създаването на свободно и защитено пространство“, в което клиентът – дете или възрастен – може да изрази и изследва своя свят, трансформирайки своите опит и преживявания, често неразбираеми или смущаващи, във видими и осезаеми образи (Дора Калф, Пясъчна игра, 1980).

Предимства на пясъчната терапия

За връзка с мен, моля свържете се чрез посочените контакти. Ще се радвам да се чуем, и да работим заедно до постигане на желаните резултати.

© 2022 Всички права запазени |  Юлия Маджарска - психолог
error: Съдържанието е защитено!