Гещалт-терапията

В една от психологическите групи един от посетителите зададе въпроса: “Какво е гещалт терапия?”

Имаше много отговори, но нито един от тях не успя да задоволи питащия.

Gestalt_2

Мисля, че мнозина са чували тази дума “гещалт терапия”, но не всеки я разбира и тълкува правилно.

Ще се опитам да отговоря на този въпрос с помощта на един от най-известните френски гещалт терапевти на миналия век Джоузеф Зинкер.

Какво е Гещалт?

Гещалт терапията е позволение да бъдем луксозни, да се радваме, да си играем с най-приятните си възможности в краткия си живот. За мен това означава всичко, което е пред мен, всичко, което ми обещава завършване на преживяването, всичко, което може да се случи, което е невероятно, плашещо, плачещо, трогателно, непознато и предразполагащо към растеж. За мен това означава да се наслаждавам на живота, на всичките му най-фини вкусове.

В същото време терапията е процес на промяна на осъзнаването и поведението; това е промяна: превръщането на една форма в друга, символът в разбиране, жестът в ново поведение, мечтите в театрално представление.

Креативност.

В гещалт терапията всяка сесия е предимно като среща, като процес на израстване, решаване на проблеми, специална форма на учене и изследване на пълния спектър от нашите стремежи към метаморфоза и сила.

 В същото време работните взаимоотношения между терапевта и клиента действат като творчество, като поток и възможност за взаимна трансформация.

  • В творческия процес, както и при влюбването, се срещаме с нашите сладост, желание, мощно намерение и дълбока замисленост.
  • Творческият процес е терапевтичен сам по себе си, тъй като ни позволява да изразим и тестваме съдържанието и промените във вътрешния си живот.
  • Всяка творческа среща с клиент е търсене на решението на проблем, и частичното му разрешаване в най-широкия естетически смисъл на думата.

В процеса на създаване на нещо, по време на  сесия, клиентът не само осветява и илюстрира своя вътрешен живот, но и преминава отвън личното изражение, за да създаде нещо ценно за себе си.

Неговото творчество  трябва да има вътрешна цялостност, стойност за самия човек, в този случай той взаимодейства с конкретна, съществуваща реалност извън субективното му възприятие за живота, което му позволява да се доближи до трансценденталната реалност.

Докосвайки се и пускайки творението си, човек като творец докосва и пуска своята идентичност.

По този начин креативността е неразделна част от гещалт терапията.

Експеримент.

Експериментът е важен в гещалт терапията.

Експериментът е крайъгълният камък на ученето чрез опит.

Той трансформира говоренето в правене, изтръпналите спомени и теоретизирането в пълно присъствие тук със своето въображение, енергия и вълнение

Експериментът ви позволява да играете и опитвате, да усетите разнообразието на личността си в играта, сякаш “за забавление”.

Експериментът може да бъде шумен, хумористичен, театрален, но не трябва да е тежък, сериозен – това е достатъчно в живота.

Експериментите могат да се отнасят за всяка област от човешкия живот, но общото за тях е това че те изискват от клиента да изрази нещо с поведението си, а не просто вътрешно да разбере преживяването.

Експериментът изисква от човек активно да изучава себе си. Клиентът е този, който се превръща в основен разпоредител на своя учебен опит. всичко оживява тук и сега по време на терапевтичния час.

Този процес трансформира мечти, преживявания, фантазии, спомени, надежди в живи, непрекъснати динамични събития между терапевт и клиент.

По този начин уникалното качество на гещалт терапията е нейният акцент върху модифициране на човешкото поведение в самата терапевтична ситуация, освен това това е систематична, поведенческа модификация, която израства от собствения опит на клиента.

Основната отговорност на терапевта към своя клиент е да създаде специална атмосфера, лаборатория за активното изследване от клиента на себе си като живо същество.

Проекции.

Всеки човек носи в себе си огромен брой проекции. Създавайки музика, скулптура, променяйки нещо в нашия или нечий друг живот, ние рискуваме да освободим нашето “аз”, нашите мисли и душа в света.

Проекцията е форма на бягство. Много е лесно да се откажем от талантите си, от цвета си, от притежанието на предразсъдъците си – да ги прогоним в сянката, да прогоним всичко, което ни се струва неприятно, или това, на което сме се научили да не вярваме и да не обичаме в себе си.

Обикновено гледаме на света като на виновник за тези качества, вместо да погледнем вътре в себе си и да развием разбиране за тяхната природа, произхода в нас.

Терапията помага да се справим с многото проекции, които носим в себе си.

Творческата проекция предполага диалог със себе си, който след това се конкретизира в идея, картина, скулптура или поведение. Ние създадохме Бог, Христос, Буда, Рая и Ада от нашите най-дълбоки проекции.

Всеки човек оцветява външния свят от вътрешния си живот.

Като пример, жестокият човек с патологична проекция вижда света около себе си – садистичен, безсилният вижда света като кастриращ, злият човек вижда света като жесток.

Разликата между патологичните проекции, от които толкова се страхуваме, и проекциите на Микеланджело, Шекспир и Бах, е отношението на твореца към заобикалящия го свят и властта му над него.

Това е важността на терапията – да премахнете мистерията. В тъмното си представяме дяволските и злите сили, които дебнат “там”. Когато се обърнем към светлината, ще се почувстваме в безопасност.

Психотерапията позволява на човек да влезе в диалог със страховити проекции и да ги присвои, превръщайки ги в творчески проекции.

Проекцията става креативна в три стъпки:

  • На първия етап човек се научава да си присвоява това, от което се страхува на този свят. (например, “Страх ме е от жестокостта си”).

  • На втория етап той започва диалог между своята жестокост и своята доброта или някаква друга полярност в себе си. В резултат на диалога той установява приятелски отношения с всичките полярности в себе си и започва да чувства цялостност.
  • На третия етап човек трансформира проблема си в действие или конкретен продукт, творчество, в което се изследва и реализира определено свойство.

    Креативният проектор превръща енергията на конфликта в услуга на по-задълбочено разбиране на идеята и по-активна комуникация с близките ви.

Искам да отбележа, че творческата терапия не премахва конфликтите, както хирургът премахва тумор.  Тя позволява на човек да се свърже с енергията, която преди това е била замразена в конфликта, и да я направи достъпна за самоактуализация и вътрешен растеж на човек.

Какъв ще бъде резултата?

Чрез творческо участие в гещалт терапията човек:

С напредването на терапията човекът се носи все по-удобно в преживяването на своята енергия и я използва, за да максимизира и реализира потенциала си в живота.

Страхотно е, нали? *

* Материалът е изготвен на базата на книгата на Джоузеф Зинкер “Творческият процес в гещалт терапията”.

Хиперактивно дете

Наскоро се запознах с едно прекрасно момче.

Той стоеше до майка си, но сякаш беше навсякъде.

Ръцете, краката, главата – те живееха свой отделен живот.

Hyperactivity_cardboard

Той просто не можеше да стои на едно място, леко танцувайки през цялото време, опитвайки се да побегне някъде, при това успявайки да задава въпроси, да им отговаря, и да жестикулира.

Хиперактивно дете или новите приключения на Буратино

Родителите понякога казват, че има “твърде много” от такова дете.

Гледайки го, неволно възникна асоциация с героя на А. Толстой “Златният ключ или приключенията на Буратино”.

Именно това неспокойно дървено момче постоянно попада в най-невероятните истории, любопитно е към всичко, което го заобикаля.

Много лесно забравя наставленията на възрастни, и е импулсивно (Спомнете си как Буратино с лекота отиде на куклен театър вместо в училище).

Такива деца имат много приятели, защото са много общителни и безразсъдно готови за всяка лудория.

Такива деца имат много приятели, защото са много общителни и безразсъдно готови за всяка лудория.

Те никога не плачат, ако се наранят, и никога не губят дух.

След игра тениската на детето ви винаги е мокра от пот, и главата винаги е пълна с най-невероятни идеи.

Всичко привлича вниманието му, но, за съжаление, не се задържа за дълго върху нищо.

Най-големият проблем с хиперактивното дете е бързото разсейване.

В час тпй не може да се концентрира заради муха, бръмчаща в ъгъла, у дома – заради телевизора, завиращия чайник, или звука на пералнята.

След като се концентрира за няколко минути, такова дете скача от мястото си, тича към прозореца или започва да рисува, или разказва нещо свое.

Когато пише в училище, хиперактивното дете прескача букви, не добавя думи и изречения.

Често не помни какво е домашното. Спомнете си колко трудно беше за Малвина да научи Буратино да пише.

Хиперактивното дете е много любопитно, но в главата му има каша от отделни факти и събития, които при неправилно възпитание, може да не представляват последователна картина.

Обикновено хиперактивното дете се забелязва от първите месеци на живота.

Родителите на такова дете си поемат дъх едва след като сложат такова дете в леглото и се уверят, че то най-накрая се е успокоило.

Такова дете е най-застрашено от неприемане в детската градина и училището, тъй като може да вбеси и най-търпеливите учители.

То действа, без да мисли за последствията, въпреки че не планира нищо лошо, и самият той е искрено се разстройва от случилото се.

Лесно понася наказания, упреци и порицания. Не е докачлив, и въпреки че постоянно се кара с връстниците си, веднага се примирява с тях.

Пикът на проявите на хиперактивност е на 6-7 години (ходене на училище), с многократен пик на 13-14 години (юношество) при неправилно възпитание.

Нека да обобщим чертите на личността на хиперактивното дете:

Ако разпознаете детето си в това описание, не се колебайте, потърсете помощ, за да можете заедно със специалист да изберете оптимална схема за корекция.

Арт-терапията

Защо обичам арт-терапията?

Защото това е креативност. И това е много интересно!

Color_hands

Първоначално работех само с деца и всички тези “изкуства” ги караха много да се радват. 🙂 Децата живваха точно пред очите ми, гордо показвайки и говорейки за творенията на ръцете си… Имaх усещане, че в кабинета ми влизаше едно дете, а излезаше съвсем различно. 🙂

Защо обичам арт-терапията?

Проблемите, с които нашите родители са се блъскали дълго време, се решаваха много бързо с помощта на техники на арт-терапията.

Но един ден, на една от срещите, видях, че не детето имало нужда от помощ – майка му имаше нужда от нея.

Но, както се оказа, споделянето за себе си и своите нужди било истинско мъчение за нея. Тя се изчервяваше, пребледняваше, и пръстите й сякаш живееха свой собствен живот, ту мачкайки шала и, ту претивайки по листове хартия, ту потропвайки по масата.

И тогава предложих на жената да създаде “човечето Бинго” от хартия и да му даде възможност да “говори”. “Историята” му беше за ниско самочувствие, за проблеми със

съпруга й, за това, че навън е пролет, а този сив цвят на шала и я отегчавал до полусмърт… В резултат на този разговор , ние не само намерихме “проблемните точки” за по-нататъшни срещи, ние избрахме посоката на терапия, в която на жената бе удобно и безопасно да работи.

За мен е много важно по време на творчеството човек някак си отново да опознае себе си, този, когото някога е забравил или не си е позволил да го помни.

В сесиите по арт-терапия хората се смеят, плачат, чудят се, негодуват, критикуват и признават любовта си. Те преоткриват себе си и своя свят. На много хора им е трудно да говорят за себе си. По друг начин стои въпросът когато даден образ “говори” вместо теб, когато гледаш на всичко сякаш отстрани, и всичко изглежда като кино, но сюжетът и героите в него някак много напомнят за живот ти и заобикалящата те среда.

Арт-терапията помага да се събуди творческо, градивно начало във всеки, който търси помощ. Създавайки нещо, било то рисунка, фигурка, мелодия или история, човек придобива опит да преосмисля едни или други ситуации и да се излекува от вътрешна психологическа травма. Помощниците в този процес са пастели и бои, хартия и глина, пясък и фигурки, бои и мандал, и много други.

За първи път терминът “арт-терапия” (буквално: терапия с помощта на изкуството) е въведен от Адриан Хил (1938), когато той описвал работата си с пациенти с туберкулоза в санаториуми. Това е специализирана форма на психотерапия, базирана на изкуството, предимно визуални и творчески дейности.

Но знаете ли кое е важното в творчеството?

Важното е как твориш, създаваш, изразяваш себе си, и в това няма оценки, няма “добро” или “лошо” – просто си ти и твоят свят такъв, какъвто е сега.

Заблудата на мнозина е да възприемат арт-терапията само като творчество за избраните, или като предмет, който някога се е преподавал в училище.

В съвременния свят обикновените хора са толкова свикнали с шаблоните, че често не вярват, че могат да създадат нещо специално, различно от създаденото по-рано, присъщо за тях. Но, с цялата отговорност заявявам – всеки може да твори!

И за всеки ще се намери точно това, което да отговори точно на неговите нужди.

В крайна сметка, сега арт терапията включва:

Предимствата от използването на арт-терапията са:

Арт-терапията е тясно свързана с нашите чувства с тяхното проявление отвътре навън.

Ето защо на арт-терапията се приписват такива функции като:

– прочистване, освобождаване от негативни състояния.

– облекчаване на нервно-психичния стрес, регулиране на психосоматични процеси, моделиране на положително психоемоционално състояние.

– осигуряване на корекция на комуникационни нарушения, формиране на адекватно междуличностно поведение, самочувствие.

Искрено се надявам, че тази статия ви помогна да направите термина “арт-терапия” по-ясен и интересен, и евентуално да видите елементите на вашето творчество в ежедневието.

Реалността на терапията

“Колко време ще продължи терапията?” – този въпрос е много актуален в периода на бързината на съвременния живот и широко разпространения работохолизъм.

„Натиснете бутона, ще получите резултат и мечтата ви ще се сбъдне“ – девиз от песента на някога популярна група, която е присъща на мнозина сега.

Puzzle_change

Бърз фаст-фуд, горещо кафе от кафе-машината, този стереотип по отношение на храната често се пренася върху терапията, и хортаа очакват същите бързи лични промени.

"Денят на мармота" и реалността на терапията

Може би вече сте гледали американския филм Groundhog Day (Омагьосан Ден) с участието на Бил Мъри, но аз се запознах с този филм едва тази Коледа. Удивително, след като видях няколко имитации на този филм, най-сетне съм стигнала до оригинала. 🙂

И все пак празникът Коледа предполага известна бавност и традиция, като този филм.

И така, какво общо има този филм с терапията?

Според мен изненадващо много.

Ще се опитам да споделя наблюденията си с вас.

  1. Главният герой е отегчен от всичко, той е пълен работохолик, който има всичко предварително планирано за дълго време. Животът му е монотонен и предсказуем и толкова добър за него. Да снима за трети път за Деня на мармота, той го смята за почти лична обида. Той казва на колегите си, че това ще му е за последно. Той е нервен, напрегнат, не знае как да общува и чува другите и единственото му желание е бързо да се махне от този град.

– Идват при психолог и при достигане на точката на кипене, с подобни проблеми и с очакване на бързи резултати.

  1. Заседнал в датата 2 февруари, Фил Конърс изпитва изненада, неразбиране на случилото се, гняв, раздразнение, неудобни опити да се отърве от адхезията на застрахователния агент, но в крайна сметка все пак попада в локва, която “винаги е на това място”. В ход е разиграването на един и същ сценарий на заучено поведение.

– Клиентите, които идват на консултация, често отбелязват, че стъпват на едно и също гребло в отношенията с близки, или роднини, или колеги, и опитите им да променят нещо или не носят желания резултат, или задълбочават конфликта. Това включва и женския сценарий „Всичките мъже са един дол дренки“, като неуспешни опити за намиране на съпруг.

  1. Осъзнавайки, че е заседнал в един ден, героят на Мъри се настройва срещу “лошото момче, което няма да има нищо” – той се напива, създава инцидент с полицията, краде от колекционерската кола, прави “лесни връзки”… той се надига от своето всемогъщество, но … се връща отново в същия ден – 2 февруари.

Героизмът на клиентите често се проявява под формата на закъснение за срещи, обезценяване на резултатите от работата на психолог при консултации. Решението за развитието на подобен сценарий за мен е да сключа писмен или устен договор с клиента.

  1. Постепенно главният герой на филма започва да проявява интерес към другите, да се интересува от техния живот и нужди. Той осъзнава, че обича Рита и се стреми да научи повече за нея. Важен момент е, че той решава да й признае, че нещо не е наред с него, да сподели историята си за изпадането във времева примка. В стремежа си да я опознае по-добре, да й се хареса, той щателно усъвършенства фразите и поведението си по време на временните им дати. Следващата им среща е изпълнена с топлина, романтика и очакване… Вдъхновен Филл се надява, че това ще бъде пробив на следващия ден от годината. Но… той отново се озовава в деня на 2 февруари.

– Очакването за бързи резултати след толкова много срещи и успешното използване на някои елементи от новото поведение в реалния живот създава илюзията за завършване на процеса на трансформацията. Но…

  1. Виждайки безполезността на усилията си да излезе от времевия цикъл, героят на Мъри прави няколко опита за самоубийство. Но всичките му опити за самоумъртвяване водят до поредното събуждане в леглото, сутринта на 2 февруари, като нов шанс да промени живота си.

Минали травми, повтарящи се сценарии, модели и фалшиви вярвания за човек от другите могат да подкопаят вярата на човека в себе си и неговата сила да се променя.

Понякога се случва и отношението на клиента към терапията да е като чаша кафе от кафемашина, той е разочарован от невъзможността за „пълна трансформация за 3 месеца“, както понякога обещават някои гурута.

Освен това познавам случаи на отдръпване и прегаряне поради напрягането на всички сили и ресурси на тялото по време на подобни психологически маратони.

Затова за мен е важно да уважавам клиентите, постепенното им осъзнаване на случващите се промените, да ги подкрепям и ресурсирам по време на съвместната ни работа.

  1. Чудесата започват да се случват, когато:
  • Акцентът на Фил се измества от „вземи“ към „дай“. Той помага на умиращ старец, спасява падащо от дърво дете, намира мили думи към дебел мъж, който случайно го среща в коридора на хотела.  Той проявява неподправено любопитство към живота на хората от малкия град.

  • Героят на филма отказва предложението „ела утре“ и започва да създава ново „сега“. Той вече се записва на уроци по пиано, осъзнавайки, че утре такъв шанс може да не се случи.
  • Фил проявява интерес и любопитство към себе си, към своите възможности и таланти. Учи се да създава ледени скулптури, учи медицина. Той също така създава чрез разнообразието от прояви на себе си – развива се и се усъвършенства. Тогава той започва да се интересува от другите, жената, която обича, и получава шанс да види новото утре – 3 февруари.

Мисля, че разбрахте, че е невъзможно да се отговори еднозначно на въпроса колко време ще отнеме терапията.

Всеки се движи в собствен, индивидуален ритъм на развитие и промяна.

Всеки има свои собствени цели и искания в терапията. Не можете да бързате с времето.

Моята задача като психолог е да помогна за разкриването на потенциала за творчество и промяна, който е скрит във всеки от вас.

Радвам се да видя промените в живота на моите клиенти, защото всеки от нас е създателят на своя живот и създателят на уникално ви утре.