Арт-терапията

Защо обичам арт-терапията?

Защото това е креативност. И това е много интересно!

Color_hands

Първоначално работех само с деца и всички тези “изкуства” ги караха много да се радват. 🙂 Децата живваха точно пред очите ми, гордо показвайки и говорейки за творенията на ръцете си… Имaх усещане, че в кабинета ми влизаше едно дете, а излезаше съвсем различно. 🙂

Защо обичам арт-терапията?

Проблемите, с които нашите родители са се блъскали дълго време, се решаваха много бързо с помощта на техники на арт-терапията.

Но един ден, на една от срещите, видях, че не детето имало нужда от помощ – майка му имаше нужда от нея.

Но, както се оказа, споделянето за себе си и своите нужди било истинско мъчение за нея. Тя се изчервяваше, пребледняваше, и пръстите й сякаш живееха свой собствен живот, ту мачкайки шала и, ту претивайки по листове хартия, ту потропвайки по масата.

И тогава предложих на жената да създаде “човечето Бинго” от хартия и да му даде възможност да “говори”. “Историята” му беше за ниско самочувствие, за проблеми със

съпруга й, за това, че навън е пролет, а този сив цвят на шала и я отегчавал до полусмърт… В резултат на този разговор , ние не само намерихме “проблемните точки” за по-нататъшни срещи, ние избрахме посоката на терапия, в която на жената бе удобно и безопасно да работи.

За мен е много важно по време на творчеството човек някак си отново да опознае себе си, този, когото някога е забравил или не си е позволил да го помни.

В сесиите по арт-терапия хората се смеят, плачат, чудят се, негодуват, критикуват и признават любовта си. Те преоткриват себе си и своя свят. На много хора им е трудно да говорят за себе си. По друг начин стои въпросът когато даден образ “говори” вместо теб, когато гледаш на всичко сякаш отстрани, и всичко изглежда като кино, но сюжетът и героите в него някак много напомнят за живот ти и заобикалящата те среда.

Арт-терапията помага да се събуди творческо, градивно начало във всеки, който търси помощ. Създавайки нещо, било то рисунка, фигурка, мелодия или история, човек придобива опит да преосмисля едни или други ситуации и да се излекува от вътрешна психологическа травма. Помощниците в този процес са пастели и бои, хартия и глина, пясък и фигурки, бои и мандал, и много други.

За първи път терминът “арт-терапия” (буквално: терапия с помощта на изкуството) е въведен от Адриан Хил (1938), когато той описвал работата си с пациенти с туберкулоза в санаториуми. Това е специализирана форма на психотерапия, базирана на изкуството, предимно визуални и творчески дейности.

Но знаете ли кое е важното в творчеството?

Важното е как твориш, създаваш, изразяваш себе си, и в това няма оценки, няма “добро” или “лошо” – просто си ти и твоят свят такъв, какъвто е сега.

Заблудата на мнозина е да възприемат арт-терапията само като творчество за избраните, или като предмет, който някога се е преподавал в училище.

В съвременния свят обикновените хора са толкова свикнали с шаблоните, че често не вярват, че могат да създадат нещо специално, различно от създаденото по-рано, присъщо за тях. Но, с цялата отговорност заявявам – всеки може да твори!

И за всеки ще се намери точно това, което да отговори точно на неговите нужди.

В крайна сметка, сега арт терапията включва:

  • Музикотерапия;
  • Приказна терапия;
  • Пясъчна терапия;
  • Метафорични карти;
  • Фототерапия;
  • Мандалотерапия;
  • Терапия с глина;
  • Маскотерапия;
  • Изотерапия;
  • Библиотерапия;
  • Цветна терапия;
  • Игрова терапия;
  • Куклотерапия;
  • Тъканна терапия;
  • Акватипия;
  • Речево творчество.

Предимствата от използването на арт-терапията са:

  • Доверие (отвореност, интерес към себе си и другите);
  • Концентрация (привличане на вниманието към другите и себе си, фокусиране върху чувствата, емоциите);
  • Сътрудничество (отвореност към взаимодействие, обмяна на опит);
  • Креативност;
  • Спонтанност.

Арт-терапията е тясно свързана с нашите чувства с тяхното проявление отвътре навън.

Ето защо на арт-терапията се приписват такива функции като:

– прочистване, освобождаване от негативни състояния.

– облекчаване на нервно-психичния стрес, регулиране на психосоматични процеси, моделиране на положително психоемоционално състояние.

– осигуряване на корекция на комуникационни нарушения, формиране на адекватно междуличностно поведение, самочувствие.

Искрено се надявам, че тази статия ви помогна да направите термина “арт-терапия” по-ясен и интересен, и евентуално да видите елементите на вашето творчество в ежедневието.

Реалността на терапията

“Колко време ще продължи терапията?” – този въпрос е много актуален в периода на бързината на съвременния живот и широко разпространения работохолизъм.

„Натиснете бутона, ще получите резултат и мечтата ви ще се сбъдне“ – девиз от песента на някога популярна група, която е присъща на мнозина сега.

Puzzle_change

Бърз фаст-фуд, горещо кафе от кафе-машината, този стереотип по отношение на храната често се пренася върху терапията, и хортаа очакват същите бързи лични промени.

"Денят на мармота" и реалността на терапията

Може би вече сте гледали американския филм Groundhog Day (Омагьосан Ден) с участието на Бил Мъри, но аз се запознах с този филм едва тази Коледа. Удивително, след като видях няколко имитации на този филм, най-сетне съм стигнала до оригинала. 🙂

И все пак празникът Коледа предполага известна бавност и традиция, като този филм.

И така, какво общо има този филм с терапията?

Според мен изненадващо много.

Ще се опитам да споделя наблюденията си с вас.

  1. Главният герой е отегчен от всичко, той е пълен работохолик, който има всичко предварително планирано за дълго време. Животът му е монотонен и предсказуем и толкова добър за него. Да снима за трети път за Деня на мармота, той го смята за почти лична обида. Той казва на колегите си, че това ще му е за последно. Той е нервен, напрегнат, не знае как да общува и чува другите и единственото му желание е бързо да се махне от този град.

– Идват при психолог и при достигане на точката на кипене, с подобни проблеми и с очакване на бързи резултати.

  1. Заседнал в датата 2 февруари, Фил Конърс изпитва изненада, неразбиране на случилото се, гняв, раздразнение, неудобни опити да се отърве от адхезията на застрахователния агент, но в крайна сметка все пак попада в локва, която “винаги е на това място”. В ход е разиграването на един и същ сценарий на заучено поведение.

– Клиентите, които идват на консултация, често отбелязват, че стъпват на едно и също гребло в отношенията с близки, или роднини, или колеги, и опитите им да променят нещо или не носят желания резултат, или задълбочават конфликта. Това включва и женския сценарий „Всичките мъже са един дол дренки“, като неуспешни опити за намиране на съпруг.

  1. Осъзнавайки, че е заседнал в един ден, героят на Мъри се настройва срещу “лошото момче, което няма да има нищо” – той се напива, създава инцидент с полицията, краде от колекционерската кола, прави “лесни връзки”… той се надига от своето всемогъщество, но … се връща отново в същия ден – 2 февруари.

– Героизмът на клиентите често се проявява под формата на закъснение за срещи, обезценяване на резултатите от работата на психолог при консултации. Решението за развитието на подобен сценарий за мен е да сключа писмен или устен договор с клиента.

  1. Постепенно главният герой на филма започва да проявява интерес към другите, да се интересува от техния живот и нужди. Той осъзнава, че обича Рита и се стреми да научи повече за нея. Важен момент е, че той решава да й признае, че нещо не е наред с него, да сподели историята си за изпадането във времева примка. В стремежа си да я опознае по-добре, да й се хареса, той щателно усъвършенства фразите и поведението си по време на временните им дати. Следващата им среща е изпълнена с топлина, романтика и очакване… Вдъхновен Филл се надява, че това ще бъде пробив на следващия ден от годината. Но… той отново се озовава в деня на 2 февруари.

– Очакването за бързи резултати след толкова много срещи и успешното използване на някои елементи от новото поведение в реалния живот създава илюзията за завършване на процеса на трансформацията. Но…

  1. Виждайки безполезността на усилията си да излезе от времевия цикъл, героят на Мъри прави няколко опита за самоубийство. Но всичките му опити за самоумъртвяване водят до поредното събуждане в леглото, сутринта на 2 февруари, като нов шанс да промени живота си.

– Минали травми, повтарящи се сценарии, модели и фалшиви вярвания за човек от другите могат да подкопаят вярата на човека в себе си и неговата сила да се променя.

Понякога се случва и отношението на клиента към терапията да е като чаша кафе от кафемашина, той е разочарован от невъзможността за „пълна трансформация за 3 месеца“, както понякога обещават някои гурута.

Освен това познавам случаи на отдръпване и прегаряне поради напрягането на всички сили и ресурси на тялото по време на подобни психологически маратони.

Затова за мен е важно да уважавам клиентите, постепенното им осъзнаване на случващите се промените, да ги подкрепям и ресурсирам по време на съвместната ни работа.

  1. Чудесата започват да се случват, когато:

  • Акцентът на Фил се измества от „вземи“ към „дай“. Той помага на умиращ старец, спасява падащо от дърво дете, намира мили думи към дебел мъж, който случайно го среща в коридора на хотела.  Той проявява неподправено любопитство към живота на хората от малкия град.

  • Героят на филма отказва предложението „ела утре“ и започва да създава ново „сега“. Той вече се записва на уроци по пиано, осъзнавайки, че утре такъв шанс може да не се случи.
  • Фил проявява интерес и любопитство към себе си, към своите възможности и таланти. Учи се да създава ледени скулптури, учи медицина. Той също така създава чрез разнообразието от прояви на себе си – развива се и се усъвършенства. Тогава той започва да се интересува от другите, жената, която обича, и получава шанс да види новото утре – 3 февруари.

Мисля, че разбрахте, че е невъзможно да се отговори еднозначно на въпроса колко време ще отнеме терапията.

Всеки се движи в собствен, индивидуален ритъм на развитие и промяна.

Всеки има свои собствени цели и искания в терапията. Не можете да бързате с времето.

Моята задача като психолог е да помогна за разкриването на потенциала за творчество и промяна, който е скрит във всеки от вас.

Радвам се да видя промените в живота на моите клиенти, защото всеки от нас е създателят на своя живот и създателят на уникално ви утре.

Да се справиш със страха

Страхувате се от зъболекарския стол и не можете да се справите?

Има три ефективни решения.
Courage_fear
Треперене на коленете, сърцебиене са само част от симптомите, които изпитвате, когато отидете на зъболекар.
60% от хората се страхуват от медицински процедури в зъболекарския кабинет. При 70% от хората този страх е силно изразен и пречи на терапевтичното лечение.

Три ефективни начина да се справиш със страха

Страхът е това, което те притеснява, това, което се боиш докосванеш, това, което носи заплаха.

Най-вероятно, сте се опитвали да се справите със страха, правили сте автотренинг преди да посетите лекар, но ефектът е бил краткотраен.

Възможно е да се срамувате, че такъв голям и успял човек като вас не може да се спра-ви с някакъв страх. Затова сте го скрили дълбоко в себе си и се опитвате да не говорите на тази тема дори с близки.

В тези случаи, когато той все пак намери вратичка за излизане, вие го блокирате с хапчета. По-лесно ви е.

Но в никакъв случай по-спокойно.

В крайна сметка винаги трябва да сте нащрек. Бъдете готови да се борите. Презирайки него и себе си, не можете да се отървете от него.

Какво да се прави?

Може би това, което ще ви кажа сега, ще изглежда парадоксално, но е така.

За да се отървете от страха е важно да го признаете в живота си. Да се изправите срещу страха си е първа предпоставка да се освободите от него.

В този случай са много полезни методите на арт- терапията, които правят възможно безопасното използване на тази тема. Можете да използвате рисунка, пластилин, глина или пясък, дори шишарки от гората и камъчета от морето. В работата си с клиенти обичам да използвам метафорични карти.

Извайвайте, рисувайте, убивайте с камъни страха си. Можете да го сгънете от парчета плат или парчета стар вестник. Запознайте се с него. Важна особеност на арт терапията е, че след “среща” ще можете да промените образа на страха си, да го трансформирате по желание.

Вторият начин да се справите със страха е да се сприятелите с него.

Сприятели се със своя враг, който те поставя в глупаво положение, когато иска, който кара коленете ти да треперят и ускорява пулса ти.

В същото време страхът е защитна функция на тялото, която първоначално служи да ни предпази от опасности и да ни поддържа живи. Е, не от зъболекаря, той ни пази всъщност. 🙂

Тоест на този етап е важно да разберете от какво наистина ви предпазва страхът .

За това е важно внимателно и любезно да слушате своите мисли, чувства, усещания в тялото. Можете да направите това в тиха, спокойна среда, като ги запишете на хартия, създадете поредица от свободни асоциации или спонтанно нарисувате върху лист хартия.

Аз, с моите клиенти или участници в обучението за страха, работим по тази тема от доста време, затова ви съветвам да бъдете търпеливи и да не бързате.

И разбира се, да действайте!

Ако не правите нищо, тогава нищо няма да се промени в живота ви.

За да получите това, което никога не сте имали, трябва да направите това, което никога не сте правили.

Следователно третият начин да се отървете от страха е да действате!

Вашата задача не е да бягате от страха, а да се придвижвате към страха, да искате да изживеете това, от което толкова се страхувате. Да вървите срещу течението: да запишите час при зъболекаря, да попитате за особеностите на лечението, да седнете на зъболекарския стол, например.

Това се нарича методът на парадоксалното намерение, предложен от Виктор Франкъл, австрийски психиатър, психолог, невролог. Същността на метода е, че ако се стремите към страха, тогава страхът няма да може да предизвика симптом (сърцебиене, виене на свят, треперене и т.н.), съответно симптомът няма да може да засили страха.

На модела в ляво е показано как Франкъл го виждал.

Тоест човек трябва да върви “срещу течението”, срещу движението по кръга на взаимното “развиване” на двойката симптом-страх. Франкъл също съветва използването на “парадоксални” или “магически” фрази. Например, ако се страхувате да не загубите съзнание в зъболекарския стол, такава “магическа фраза”, създадена със зрънце хумор, би била: “Е, сега определено ще припадна, да му се не види!”.

Направете личен план за справянето със страха.

Това могат да бъдат малки действия, важно е да ги правите през цялото време, свиквайки се да се изправяте пред страха.

Можете също така да се запознаете с това как други хора преодолели страха в подобен случай, да се запишете за обучение или да видите психолог/психотерапевт, работещ по тази тема. Покажете инициатива!

Успех на вас!