В една от психологическите групи един от посетителите зададе въпроса: “Какво е гещалт терапия?”
Имаше много отговори, но нито един от тях не успя да задоволи питащия.
Мисля, че мнозина са чували тази дума “гещалт терапия”, но не всеки я разбира и тълкува правилно.
Ще се опитам да отговоря на този въпрос с помощта на един от най-известните френски гещалт терапевти на миналия век Джоузеф Зинкер.
Гещалт терапията е позволение да бъдем луксозни, да се радваме, да си играем с най-приятните си възможности в краткия си живот. За мен това означава всичко, което е пред мен, всичко, което ми обещава завършване на преживяването, всичко, което може да се случи, което е невероятно, плашещо, плачещо, трогателно, непознато и предразполагащо към растеж. За мен това означава да се наслаждавам на живота, на всичките му най-фини вкусове.
В същото време терапията е процес на промяна на осъзнаването и поведението; това е промяна: превръщането на една форма в друга, символът в разбиране, жестът в ново поведение, мечтите в театрално представление.
Креативност.
В гещалт терапията всяка сесия е предимно като среща, като процес на израстване, решаване на проблеми, специална форма на учене и изследване на пълния спектър от нашите стремежи към метаморфоза и сила.
В същото време работните взаимоотношения между терапевта и клиента действат като творчество, като поток и възможност за взаимна трансформация.
- В творческия процес, както и при влюбването, се срещаме с нашите сладост, желание, мощно намерение и дълбока замисленост.
- Творческият процес е терапевтичен сам по себе си, тъй като ни позволява да изразим и тестваме съдържанието и промените във вътрешния си живот.
- Всяка творческа среща с клиент е търсене на решението на проблем, и частичното му разрешаване в най-широкия естетически смисъл на думата.
В процеса на създаване на нещо, по време на сесия, клиентът не само осветява и илюстрира своя вътрешен живот, но и преминава отвън личното изражение, за да създаде нещо ценно за себе си.
Неговото творчество трябва да има вътрешна цялостност, стойност за самия човек, в този случай той взаимодейства с конкретна, съществуваща реалност извън субективното му възприятие за живота, което му позволява да се доближи до трансценденталната реалност.
Докосвайки се и пускайки творението си, човек като творец докосва и пуска своята идентичност.
По този начин креативността е неразделна част от гещалт терапията.
Експеримент.
Експериментът е важен в гещалт терапията.
Експериментът е крайъгълният камък на ученето чрез опит.
Той трансформира говоренето в правене, изтръпналите спомени и теоретизирането в пълно присъствие тук със своето въображение, енергия и вълнение
Експериментът ви позволява да играете и опитвате, да усетите разнообразието на личността си в играта, сякаш “за забавление”.
Експериментът може да бъде шумен, хумористичен, театрален, но не трябва да е тежък, сериозен – това е достатъчно в живота.
Експериментите могат да се отнасят за всяка област от човешкия живот, но общото за тях е това че те изискват от клиента да изрази нещо с поведението си, а не просто вътрешно да разбере преживяването.
Експериментът изисква от човек активно да изучава себе си. Клиентът е този, който се превръща в основен разпоредител на своя учебен опит. всичко оживява тук и сега по време на терапевтичния час.
Този процес трансформира мечти, преживявания, фантазии, спомени, надежди в живи, непрекъснати динамични събития между терапевт и клиент.
По този начин уникалното качество на гещалт терапията е нейният акцент върху модифициране на човешкото поведение в самата терапевтична ситуация, освен това това е систематична, поведенческа модификация, която израства от собствения опит на клиента.
Основната отговорност на терапевта към своя клиент е да създаде специална атмосфера, лаборатория за активното изследване от клиента на себе си като живо същество.
Проекции.
Всеки човек носи в себе си огромен брой проекции. Създавайки музика, скулптура, променяйки нещо в нашия или нечий друг живот, ние рискуваме да освободим нашето “аз”, нашите мисли и душа в света.
Проекцията е форма на бягство. Много е лесно да се откажем от талантите си, от цвета си, от притежанието на предразсъдъците си – да ги прогоним в сянката, да прогоним всичко, което ни се струва неприятно, или това, на което сме се научили да не вярваме и да не обичаме в себе си.
Обикновено гледаме на света като на виновник за тези качества, вместо да погледнем вътре в себе си и да развием разбиране за тяхната природа, произхода в нас.
Терапията помага да се справим с многото проекции, които носим в себе си.
Творческата проекция предполага диалог със себе си, който след това се конкретизира в идея, картина, скулптура или поведение. Ние създадохме Бог, Христос, Буда, Рая и Ада от нашите най-дълбоки проекции.
Всеки човек оцветява външния свят от вътрешния си живот.
Като пример, жестокият човек с патологична проекция вижда света около себе си – садистичен, безсилният вижда света като кастриращ, злият човек вижда света като жесток.
Разликата между патологичните проекции, от които толкова се страхуваме, и проекциите на Микеланджело, Шекспир и Бах, е отношението на твореца към заобикалящия го свят и властта му над него.
Това е важността на терапията – да премахнете мистерията. В тъмното си представяме дяволските и злите сили, които дебнат “там”. Когато се обърнем към светлината, ще се почувстваме в безопасност.
Психотерапията позволява на човек да влезе в диалог със страховити проекции и да ги присвои, превръщайки ги в творчески проекции.
Проекцията става креативна в три стъпки:
На първия етап човек се научава да си присвоява това, от което се страхува на този свят. (например, “Страх ме е от жестокостта си”).
- На втория етап той започва диалог между своята жестокост и своята доброта или някаква друга полярност в себе си. В резултат на диалога той установява приятелски отношения с всичките полярности в себе си и започва да чувства цялостност.
-
На третия етап човек трансформира проблема си в действие или конкретен продукт, творчество, в което се изследва и реализира определено свойство.
Креативният проектор превръща енергията на конфликта в услуга на по-задълбочено разбиране на идеята и по-активна комуникация с близките ви.
Искам да отбележа, че творческата терапия не премахва конфликтите, както хирургът премахва тумор. Тя позволява на човек да се свърже с енергията, която преди това е била замразена в конфликта, и да я направи достъпна за самоактуализация и вътрешен растеж на човек.
Какъв ще бъде резултата?
Чрез творческо участие в гещалт терапията човек:
- Движи се към по-голямото осъзнаване на себе си – своето тяло, своите чувства, своята среда;
- Научава се да присвоява своя опит, вместо да го проектира върху другите;
- Научава се да осъзнава своите нужди и развива умения, за да ги удовлетворява без насилие върху другите;
- Движи се към по-пълен контакт със своите усещания: научава се да мирише, вкусва, до-косва, чува и вижда – да се наслаждава на всичките аспекти на себе си.
- Движи се се към изживяването на силата и способността си да успява, вместо да разчита на хленчене (оплаквания), срам или обвиняване, за да мобилизира подкрепа (помощ) от окол-ната среда;
- Става чувствителни към околната среда, като същевременно може да облече броня в раз-рушителни или отровни ситуации;
- Учи се да поема отговорност за своите действия и последствията от тези действия;
- Чувства се комфортно с осъзнаването и изразяването на своя фантастичен свят.
С напредването на терапията човекът се носи все по-удобно в преживяването на своята енергия и я използва, за да максимизира и реализира потенциала си в живота.
Страхотно е, нали? *
* Материалът е изготвен на базата на книгата на Джоузеф Зинкер “Творческият процес в гещалт терапията”.
