Арт-терапията

Защо обичам арт-терапията?

Защото това е креативност. И това е много интересно!

Color_hands

Първоначално работех само с деца и всички тези “изкуства” ги караха много да се радват. 🙂 Децата живваха точно пред очите ми, гордо показвайки и говорейки за творенията на ръцете си… Имaх усещане, че в кабинета ми влизаше едно дете, а излезаше съвсем различно. 🙂

Защо обичам арт-терапията?

Проблемите, с които нашите родители са се блъскали дълго време, се решаваха много бързо с помощта на техники на арт-терапията.

Но един ден, на една от срещите, видях, че не детето имало нужда от помощ – майка му имаше нужда от нея.

Но, както се оказа, споделянето за себе си и своите нужди било истинско мъчение за нея. Тя се изчервяваше, пребледняваше, и пръстите й сякаш живееха свой собствен живот, ту мачкайки шала и, ту претивайки по листове хартия, ту потропвайки по масата.

И тогава предложих на жената да създаде “човечето Бинго” от хартия и да му даде възможност да “говори”. “Историята” му беше за ниско самочувствие, за проблеми със

съпруга й, за това, че навън е пролет, а този сив цвят на шала и я отегчавал до полусмърт… В резултат на този разговор , ние не само намерихме “проблемните точки” за по-нататъшни срещи, ние избрахме посоката на терапия, в която на жената бе удобно и безопасно да работи.

За мен е много важно по време на творчеството човек някак си отново да опознае себе си, този, когото някога е забравил или не си е позволил да го помни.

В сесиите по арт-терапия хората се смеят, плачат, чудят се, негодуват, критикуват и признават любовта си. Те преоткриват себе си и своя свят. На много хора им е трудно да говорят за себе си. По друг начин стои въпросът когато даден образ “говори” вместо теб, когато гледаш на всичко сякаш отстрани, и всичко изглежда като кино, но сюжетът и героите в него някак много напомнят за живот ти и заобикалящата те среда.

Арт-терапията помага да се събуди творческо, градивно начало във всеки, който търси помощ. Създавайки нещо, било то рисунка, фигурка, мелодия или история, човек придобива опит да преосмисля едни или други ситуации и да се излекува от вътрешна психологическа травма. Помощниците в този процес са пастели и бои, хартия и глина, пясък и фигурки, бои и мандал, и много други.

За първи път терминът “арт-терапия” (буквално: терапия с помощта на изкуството) е въведен от Адриан Хил (1938), когато той описвал работата си с пациенти с туберкулоза в санаториуми. Това е специализирана форма на психотерапия, базирана на изкуството, предимно визуални и творчески дейности.

Но знаете ли кое е важното в творчеството?

Важното е как твориш, създаваш, изразяваш себе си, и в това няма оценки, няма “добро” или “лошо” – просто си ти и твоят свят такъв, какъвто е сега.

Заблудата на мнозина е да възприемат арт-терапията само като творчество за избраните, или като предмет, който някога се е преподавал в училище.

В съвременния свят обикновените хора са толкова свикнали с шаблоните, че често не вярват, че могат да създадат нещо специално, различно от създаденото по-рано, присъщо за тях. Но, с цялата отговорност заявявам – всеки може да твори!

И за всеки ще се намери точно това, което да отговори точно на неговите нужди.

В крайна сметка, сега арт терапията включва:

Предимствата от използването на арт-терапията са:

Арт-терапията е тясно свързана с нашите чувства с тяхното проявление отвътре навън.

Ето защо на арт-терапията се приписват такива функции като:

– прочистване, освобождаване от негативни състояния.

– облекчаване на нервно-психичния стрес, регулиране на психосоматични процеси, моделиране на положително психоемоционално състояние.

– осигуряване на корекция на комуникационни нарушения, формиране на адекватно междуличностно поведение, самочувствие.

Искрено се надявам, че тази статия ви помогна да направите термина “арт-терапия” по-ясен и интересен, и евентуално да видите елементите на вашето творчество в ежедневието.