РАБОТОХОЛИЗЪМ. БЪРНАУТ.

Пред мен седеше млада жена на около 30 години. Поотделно, чертите й не биха могли да се нарекат красиви, но всички заедно – зелените й очи, орловият нос, голямата уста – създаваха онази уникална привлекателност, от която беше невъзможно да откъснеш поглед.

РАБОТОХОЛИЗЪМ КАТО ВИД КАСТРАЦИЯ

Пред мен седеше млада жена на около 30 години. Поотделно, чертите й не биха могли да се нарекат красиви, но всички заедно – зелените й очи, орловият нос, голямата уста – създаваха онази уникална привлекателност, от която беше невъзможно да откъснеш поглед.

Тя седеше на стола с грация на котка, сякаш отпусната, но в същото време, всеки момент готова да скочи.

 Нейната история беше уникална и в същото време толкова приличаве на стотици други по своята трагедия.

 Тя имаше късмет, мисли си тя. Че как иначе, цял живот тя беше едно грозно патенце – за родители и за съученици. Тя се срамуваше от ъгловатото си тяло и късовете от искрящо-червената коса, които винаги стърчаха в различни посоки, не се подчинявайки на стилизирането и разресването. След като завършва техникум, тя, както й се струваше, нямаше изгледи да се измъкне от малкото им село.

Но понякога се случват чудеса – тя бе отведена в големия град от красив офицер, по който въздишаха всички нейни съученички. А той бе избрал нея.

На пръв поглед имаха всичко: къща – пълна купа, статус в обществото, престижна работа на съпруга й, и малък син, изключително умно и сръчно момче.

Анна, да наречем нашата героиня по този начин, нямаше нужда да работи. Съпругът печелеше достатъчно и вярваше, че тя изобщо не трябва да работи. Достатъчно му беше, че тя се грижеше за детето и къщата. Той прави кариера.

 Основната причина, поради която Анна реши да потърси помощ, беше, че щастието напусна къщата им.

 Съпругът работеше от сутрин до вечер, понякога се връщаше далеч след полунощ, когато Анна и детето отдавна бяха заспали.

 Това беше доста бурно време в страната, когато беше трудно да се намери добре платена работа, така че съпругът ми трябваше да търпи както спешна работа, така и липса на отпуск в продължение на няколко години.

 Анна също се въртеше на граница на силите си: тя смяташе за свой дълг да съответства на образа на идеалната домакиня, така че къщата й винаги беше чиста и винаги миришеше на вкусна храна.

По същество тези двама души бяха дълбоко нещастни, внушавайки си, че това е напълно поносима или дори много нелоша ситуация на днешно време. Те си измислиха своя собствена „реалност“, поносима за момента, към която може да се адаптират, и може би, да получат малко от обичайното щастие.

Времето минаваше…

Съпругът ставаше все по-изнервен, затворен, започна да има проблеми със съня, взимаше работа за почивните дни, не успявайки да направи някакви графици и отчети.

Анна започна да се уморява от монотонността на живота си, тя се почувства като сив парцал, забравен в ъгъла на стар гардероб.

Тези двама здрави и млади човека почти спрели да общуват, ограничавайки се до кратки реплики от ежедневен характер.

Ана не можеше да си спомни, кога за последно се смяла весело, кога имали възможността да „поговорят за нищо“, или просто да се поскитат из парка заедно.

В къщата започнаха кавги и конфликти. Съпругът все повече потъваше в работата, ограждайки се от всичко, извън кариерата си. Ана се чувстваше изоставена и безинтересна за съпруга си. Отчаяна да промени нещо, тя се потопила в цикъла на домакинските задължения, излъсквайки апартамента до блясък и пускайки прането всеки ден.

Тази двойка последно време живееше в хронично извънредно положение, и голяма част от тяхната любов и интелигентност, гнева и негодуванието били потиснати или притъпени.

Те не си позволяваха да признаят как наистина се чувстват и как възприемат настоящата ситуация, натоварвайки се с „важни” и „спешни” неща.

  Може да се каже, че работохолизмът се превърнал за съпрузите в начин да избягат от неприятна и болезнена за тях ситуация в семейството, която не знаели как да разрешат.

В този случай можем да говорим за ескейпизъм като начин за решаване на съществуващ проблем.

Ескейпизмът е желанието на човек да избяга от реалността, като отговор на постоянен и силен стрес, причинен от психологическа травма, работа под напрежение, опасна среда на живот или несигурна среда, невъзможност за създаване на взаимоотношения с други хора, които отговарят на въображаемия идеал.

Всяка активна (например кариера, спорт, религия) или пасивна дейност (например гледане на филми, четене на книги, пиене на алкохол, или наркотици) може да се превърне в начин за ескейпизъм, ако човек го използва като компенсация за нерешени лични проблеми.

В такива случаи истинските желания и ценности се заменят с въображаеми, илюзорни, наложени от обществото или възпитанието.

Много често работохолиците изпитват трудности при разпознаването и разбирането на своите емоции и чувства (алексетимия).

За щастие, особеното в тази неприятна ситуация е, че ако нейните участници спрат да отричат тази ужасна в ежедневието си реалност, и я припознаят в живота си, това вече може да послужи като тласък за търсене на творчески възможности за промяната й.

За тези, които са запознати със ситуацията, описана в тази статия, и искат да я проучат повече, предлагам да направят тест, автор на който се явява Генади Старшенбаум.

Експресен тест за определяне на психоемоционалното прегаряне (бърнаут).

Инструкции: Пребройте броя на вашите положителни отговори на въпросите от теста.

 Въпроси:

  1. Намалява лиефективността на работата ви?
  2. Проявявате ли по-малко инициатива в работата от преди?
  3. Изгубили ли сте интерес към работата?
  4. Увеличи ли се стресът на работнотовимясто?
  5. Чувствате ли се уморени или намаляване темпотона работата?
  6. Имате ли главоболие?
  7. Имате ли болки в стомаха?
  8. Отслабнахте ли?
  9. Имате ли проблеми със съня?
  10. Станали дишането винеравномерно?
  11. Често ли ви се сменя настроението?
  12. Лесно ли се ядосвате?
  13. Лесно ли се обиждате?
  14. Станахте ли по-подозрителни от обикновено?
  15. Чувствате ли се по-безпомощен от обикновено?
  16. Употребявате ли твърде много лекарства, променящи настроението (транквиланти, алкохол и др.)?
  17. Станахте ли по-малко гъвкави?
  18. Станахте ли по-критични към собствената си компетентност и компетентността на другите?
  19. Работите ли повече, но чувствате, че сте направили по-малко?
  20. Изгубили ли сте малко от чувството си за хумор?

Ако сте отговорили с „да“ на 10 въпроса, тогава вероятно сте в „изключено“ състояние.

Ако имате 15 или повече положителни отговора, може да прегаряте или вече сте прегоряли.

Какво да правите с резултатите от теста и с живота си – само вие можете да решите.

„Психолог онлайн“. „Психолог на живо“. Предимства и недостатъци.

В тази статия ще научите моята история на използването на онлайн пространството за консултиране, възможностите и ограниченията на онлайн психолог. В кои случаи си струва и в кои случаи категорично не се препоръчва използването на този вид помощ.

 

online-or-live

„Психолог онлайн“. „Психолог на живо“. "Предимства и недостатъци".

Моята история. Психолог наживо.

Когато започнах практиката си, компютрите все още бяха новост. Повечето хора все още използваха пишещи машини.

Именно на такава пишеща машина беше напечатана моята теза, която по-късно потвърди червената ми диплома.

 

Запознанството ми с компютъра започна в центъра за социално-психологична рехабилитация за работа с населението, пострадало от аварията в Чернобил. Освен консултации, служебните ми задължения включваха провеждане на обучения и групова работа.

Темите, уместността, особеностите на прилагането и използването на определени техники, очакваният резултат бяха защитени на общо събрание в присъствието на ръководителя на центъра и колегите. Летвата беше висока – според стандартите на Запада, въведени в нашата работа от представителите на ООН, които дълго време контролираха работата на нашия Център. Текстът на програмата трябваше да бъде представен за защита в съответния вид. И трябваше самa да набирам и редактирам текста. Беше 2002 година.

 

Следните фрази се затвърдиха в моята практика: „безопасно пространство“, „поверителност на информацията за клиента“, „подкрепа и взаимопомощ“ на колеги. Това беше време на търсене, експериментиране, прилагане на практика онова ново и интересно нещо, което изразът „практикуващ психолог” носеше в себе си, апробация и адаптиране на теорията към реалностите и нуждите на онези хора, които бяха от същата популация.

Дълго време бях психологът, за който директният (жив) контакт с клиента беше на първо място. Как клиентът влиза в офиса, какво казва на срещата, как се държи, как по време на работа се променят неговата стойка, жестове, изражения на лицето му по време на разговора, каква дистанция избира по отношение на мен – всичко това са „маяци” за психолога за състоянието на клиента, диагностиката на клиента и неговите промени.

 Поверителен диалог, както ми се струваше тогава, е възможен именно в специално създадено пространство, с удобни столове, маса, шкаф с работни материали. Задължително уютен, със завеси и стени в пастелни цветове, зад специално уплътнени врати, за да се запази допълнителната неприкосновеност на клиента. (Да, именно такива са били вратите, които бяха в кабинета за консултации през 2002 г.).

Моята история. Работа “психолог онлайн”.

Времето минаваше. Преместих се в България. Напуснах практиката си. Не ставаше дума да продължа да съветвам клиентите си от Украйна, защото не можех да им осигуря офис за безопасно пространство и оживен диалог.

По това време това беше моето ограничение да продължа напред.

Но дори и да тръгнеш някъде, все пак след теб остава следа.

Има хора, на които сте помогнали и които след това споделят тази информация с други. Така бях намерена от една жена, която искаше да работи с мен по нейния проблем.

 Решихме да пробваме Skype. Това беше ново преживяване както за нея, така и за мен. Научихме се да създаваме общо терапевтично пространство през екрана на монитора, да бъдем отворени за гъвкавост в нашите експерименти и техники. Много съм й благодарна за доверието и желанието да работи по „нестандартните“ за това време правила на консултиране.

Сега психологът онлайн е същата част от работата ми както и консултациите в офиса, на живо. (Можете да прочетете повече за услугите ми тук).

 Въпреки това, има редица особености, които могат да доведат до неуспех една част от онлайн консултации.

Така, една част от моите клиенти са майки с малки деца до 3-4 години, провеждам с тях обучението “как да помогна на детето да проговори в домашни условия”. Много често те се опитват да направят всичко навреме и да пробутат невъобразимото в определен кратък период от време.

 Включая консултацията с психолог и грижата за детето. В този случай “много ви моля, той няма да ни пречи“, превръща майката в многоръката Шива, с последващото чувство на вина у нея по повод нарушената среща, върху което работим на следващата сесия, когато детето е на грижите на татко или баба.

По този начин, ясно дефинирано време за срещата, липсата на домакински задължения по време на консултацията, отсъствието на други членове на домакинството в същата стая, приятелки („Имам й доверие“), са необходимито условия за срещата с психолог онлайн.

Сега, по време на пандемията на коронавирус, възможността за онлайн среща с психолог се превърна в истинско спасение за много хора и семейства при решаването на техните проблеми. Наистина, това предпазва от заразяването с вируса, и дава възможност за оказване на помощ на хора от различни части на нашата планета.

В същото време понякога моите клиенти казват, че „не могат открито да споделят своите преживявания и мисли, защото семейството им е зад стената и биха могли да ги чуят“. В такива случаи изходът от ситуацията може да бъде да изпратите семейството на пазар или на разходка, или пък да се срешнем наживо.

Онлайн консултирането ми налага някои ограничения като психолог. Така,  работейки наживо, в кабинета си, винаги имам под ръка своите асистенти, които привличам спонтанно, на базата на ситуацията, която се е развила в консултантското пространство.

Това могат да бъдат метафорични карти, хартия, глина, пясъчник, тетрадка, кукла или възглавница. Може да е всичко, което ще ми помогне най-ефективно в този момент да помогна на клиента в решаването на проблема му.

Когато консултирам онлайн, разчитам преди всичко на своя опит, на умението да слушам и чувам, на работа с образи, символи, асоциации.

При онлайн консултирането също използвам и метафоричните карти (повече подробности тук), които имам в електронен вид, но с хартия, тетрадка, химикалка, моливи и бои моля клиента да се запаси предварително, преди срещата , за да не се налага да се търсят по време на сесията.

И, да,

разбира се, по време на онлайн консултацията, разполагам само с невербалната информация, която ми демонстрират лицето и горната част на тялото на клиента. 🙂

В идеалния случай съчетавам срещите с клиента (ако е териториално възможно) онлайн и на живо, за да не се превърна в техните очи в нещо като лелка от телевизията . Контактът на живо за мен си е контакт на живо.

 

 

Какво друго бих искала да добавя.

Децата.

 Те не са като нас, специални са. Остро усещат това, което не е казано, прочитат като скенер изражение на лицето, жестове, пози, интонации – всичко, което възрастните толкова внимателно крият. Могат да бъдат доверчиви, открити, спонтанни, любопитни.

Те бързо губят интерес, ако няма жив контакт и взаимодействие. Пример за това са опитите и резултатът да се тласнат първолаците към онлайн обучението във връзка с пандемията.

Много ценя този поверителен контакт с детето, тази жива нишка, която се създава между мен и моя малък клиент. Затова НЕ работя с децата онлайн.

 Плюсове и минуси на работата с психолог на живо и онлайн.

 Психолог онлайн

“+”

– Удобство. Възможно е да се срещнете с психолог, без да напускате дома си.

– Спестяване. Няма нужда да отделяте допълнително време за път и транспорт.

Възможност за получаване на квалифицирана помощ от специалист.

– Психологическа подкрепа почти 24 часа в денонощието (психолозите, както всички хора, живеят в различни часови полюси, и винаги има възможност през нощта да имате среща с психолог, за когото утрото и работният ден са вече започнали)

Възможност за запис на сесията с психолог, като допълнителна услуга, с възможност за връщане към нея отново, ако е необходимо.

– Невъзможността за заразяване с коронавирус по време на сесията.

 

“-“

– Възможно е неправилно тълкуване или изтичане на информация от близки, ако те присъстват, по волята на обстоятелствата, в стаята. Тоест е необходимо самостоятелно да се погрижите за сигурността и поверителността на информацията.

– Осигуряване мястото за срещите онлайн.

– Възможност за плащане чрез онези платежни системи, които използва психологът.

– Освен това закупуване на материали, необходими за изпълнението на техники и упражнения.

– Неефективност на работа с малки деца.

 

Психолог на живо.

 

“+”

– Класически стил на взаимодействие с клиента.

– Гарантирана конфиденциалност на информацията и среда за сигурност.

– Преминаване от обичайната среда към пространството на кабинета на психолога.

– Предоставяне на психолога на по-пълна информация за себе си чрез невербален контакт и себеизразяване в офиса.

– Гъвкавост при избора на инструменти по желание на клиента, по-висока ефективност на експеримента с пространството и с тялото в рамките на часа на сесията.

 

“-“

– Психологът може да работи далеч от мястото, където живеете.

– На път към него можете да хванете коронавирус.

– Може да забравите да изключите ютията у дома и да се наложи да се върнете, изпускайки сесията. :).

 

С вас днес, в рамките на тези 10 минути, бях Юлия Маджарска, психолог, арттерапевт, гещалтконсултант.