Любовта е нещо, което има стойност в нашия материален свят.

Това е нещо, което не може да се купи с пари. Дори и с много големи пари. Защото, ако го купувате, това не е любов.

В любовта има други критерии – трудно е да се опишат… те са в погледа, отношението, изражението на лицето, реакцията. Когато е там, „хората светят“, а когато я няма, „замръзват“.

Любовта е, когато другият е важен. Не защото той е полезен, а защото е. И фактът, че той (тя) Е на тази земя, е важен по някаква причина.

Както е в една от известните приказки на Андерсен, парчетата от огледало изкривяват света и нещо съвсем различно се приема за любов:

„Ако ме обича, ще прави това, което искам“.

„Ако тя ме обича, няма да говори с други мъже“.

Ако…

Формулировката е различна, но същността е една и съща: за любовта се приема правото да се контролира и отнема живота на другия, което единият от съпрузите/двойката поема върху себе си.

В същото време контролът често се прикрива като грижа и загриженост за другия, но по същество е манипулация.

В същото време говорещият искрено не разбира, че контролирането на живота на другия го лишава от свободата му.

И тогава говорим за зависими взаимоотношения. А зависимостта не е любов. Това е подчинение. Това е взаимоотношение между слаб и силен. Те нямат уважение. А уважението е един от компонентите на любовта.

Много често хората попадат в „любовни капани“. Има доста от тях, точно тук ще ви разкажа за два от тях, които често се срещат в историите на клиентите и най-често носят нещастие на връзката им.

Във взаимоотношенията хората често попадат в „паричния капан“.

Мъжете работят усилено на две места. Те изграждат бизнес, развиват кариера, купуват къщи и коли… Убедени са, че ако той достигне финансови или кариерни висоти, те ще бъдат „точно ТОЗИ МЪЖ“ за нея. На срещите те искрено недоумяват: „Правя всичко това заради нея, а тя…“.

А „тя“ ми казва, че колата не ѝ харесва и с удоволствие би я блъснала в уличен стълб. И че къщата е чужда за нея, и тя няма желание да я обзавежда. И че всичко това не струва погледа му, начина, по който я е гледал преди найсет години…

Жените често попадат в капана на „майчините грижи“

Те се опитват да копират майчиното поведение към възрастен мъж, грижейки се за него по всякакъв начин.

Правейки всичко както е необходимо, както е прието, те не могат да разберат защо съпругът губи интерес към тях, не обръща внимание, защо чувството за нещастие възниква все по-често. В крайна сметка, това, което правят,  за тях е правилно:

„Не искам да му е неудобно след брака. Опитвам се да повтарям всичко, което майка му е правила за него. Ще почистя всичко, ще приготвя храна, и ще седя тихо в другата стая, за да не му преча в работата, той толкова лесно се разсейва…“.

Мъжът вижда подобна ситуация като клетка, от която иска да избяга или съгласява се да се превърне в поредното дете за жената  си.

Любовта е връзка на равни.

Любовта изисква двама. Не може да принадлежи на един, тъй като не е възможно да се живее само с вдишване или издишване. Вдишването и издишването са равностойни.

Любовта е толкова различна. И всеки има своя собствена. Някой е щастлив, някой не е толкова щастлив. Но това, в което съм сигурна, е, че ЛЮБОВТА е Крила. И всеки сам решава какво да прави с крилата си.

Грижете се за себе си и за любовта си.