Наскоро се запознах с едно прекрасно момче.
Той стоеше до майка си, но сякаш беше навсякъде.
Ръцете, краката, главата – те живееха свой отделен живот.
Той просто не можеше да стои на едно място, леко танцувайки през цялото време, опитвайки се да побегне някъде, при това успявайки да задава въпроси, да им отговаря, и да жестикулира.
Родителите понякога казват, че има “твърде много” от такова дете.
Гледайки го, неволно възникна асоциация с героя на А. Толстой “Златният ключ или приключенията на Буратино”.
Именно това неспокойно дървено момче постоянно попада в най-невероятните истории, любопитно е към всичко, което го заобикаля.
Много лесно забравя наставленията на възрастни, и е импулсивно (Спомнете си как Буратино с лекота отиде на куклен театър вместо в училище).
Такива деца имат много приятели, защото са много общителни и безразсъдно готови за всяка лудория.
Такива деца имат много приятели, защото са много общителни и безразсъдно готови за всяка лудория.
Те никога не плачат, ако се наранят, и никога не губят дух.
След игра тениската на детето ви винаги е мокра от пот, и главата винаги е пълна с най-невероятни идеи.
Всичко привлича вниманието му, но, за съжаление, не се задържа за дълго върху нищо.
Най-големият проблем с хиперактивното дете е бързото разсейване.
В час тпй не може да се концентрира заради муха, бръмчаща в ъгъла, у дома – заради телевизора, завиращия чайник, или звука на пералнята.
След като се концентрира за няколко минути, такова дете скача от мястото си, тича към прозореца или започва да рисува, или разказва нещо свое.
Когато пише в училище, хиперактивното дете прескача букви, не добавя думи и изречения.
Често не помни какво е домашното. Спомнете си колко трудно беше за Малвина да научи Буратино да пише.
Хиперактивното дете е много любопитно, но в главата му има каша от отделни факти и събития, които при неправилно възпитание, може да не представляват последователна картина.
Обикновено хиперактивното дете се забелязва от първите месеци на живота.
Родителите на такова дете си поемат дъх едва след като сложат такова дете в леглото и се уверят, че то най-накрая се е успокоило.
Такова дете е най-застрашено от неприемане в детската градина и училището, тъй като може да вбеси и най-търпеливите учители.
То действа, без да мисли за последствията, въпреки че не планира нищо лошо, и самият той е искрено се разстройва от случилото се.
Лесно понася наказания, упреци и порицания. Не е докачлив, и въпреки че постоянно се кара с връстниците си, веднага се примирява с тях.
Пикът на проявите на хиперактивност е на 6-7 години (ходене на училище), с многократен пик на 13-14 години (юношество) при неправилно възпитание.
Нека да обобщим чертите на личността на хиперактивното дете:
- Импулсивност;
- Двигателна развързаност;
- Разсейване;
- Повърхностност на интересите.
Ако разпознаете детето си в това описание, не се колебайте, потърсете помощ, за да можете заедно със специалист да изберете оптимална схема за корекция.