Пред мен седеше млада жена на около 30 години. Поотделно, чертите й не биха могли да се нарекат красиви, но всички заедно – зелените й очи, орловият нос, голямата уста – създаваха онази уникална привлекателност, от която беше невъзможно да откъснеш поглед.

РАБОТОХОЛИЗЪМ КАТО ВИД КАСТРАЦИЯ

Пред мен седеше млада жена на около 30 години. Поотделно, чертите й не биха могли да се нарекат красиви, но всички заедно – зелените й очи, орловият нос, голямата уста – създаваха онази уникална привлекателност, от която беше невъзможно да откъснеш поглед.

Тя седеше на стола с грация на котка, сякаш отпусната, но в същото време, всеки момент готова да скочи.

 Нейната история беше уникална и в същото време толкова приличаве на стотици други по своята трагедия.

 Тя имаше късмет, мисли си тя. Че как иначе, цял живот тя беше едно грозно патенце – за родители и за съученици. Тя се срамуваше от ъгловатото си тяло и късовете от искрящо-червената коса, които винаги стърчаха в различни посоки, не се подчинявайки на стилизирането и разресването. След като завършва техникум, тя, както й се струваше, нямаше изгледи да се измъкне от малкото им село.

Но понякога се случват чудеса – тя бе отведена в големия град от красив офицер, по който въздишаха всички нейни съученички. А той бе избрал нея.

На пръв поглед имаха всичко: къща – пълна купа, статус в обществото, престижна работа на съпруга й, и малък син, изключително умно и сръчно момче.

Анна, да наречем нашата героиня по този начин, нямаше нужда да работи. Съпругът печелеше достатъчно и вярваше, че тя изобщо не трябва да работи. Достатъчно му беше, че тя се грижеше за детето и къщата. Той прави кариера.

 Основната причина, поради която Анна реши да потърси помощ, беше, че щастието напусна къщата им.

 Съпругът работеше от сутрин до вечер, понякога се връщаше далеч след полунощ, когато Анна и детето отдавна бяха заспали.

 Това беше доста бурно време в страната, когато беше трудно да се намери добре платена работа, така че съпругът ми трябваше да търпи както спешна работа, така и липса на отпуск в продължение на няколко години.

 Анна също се въртеше на граница на силите си: тя смяташе за свой дълг да съответства на образа на идеалната домакиня, така че къщата й винаги беше чиста и винаги миришеше на вкусна храна.

По същество тези двама души бяха дълбоко нещастни, внушавайки си, че това е напълно поносима или дори много нелоша ситуация на днешно време. Те си измислиха своя собствена „реалност“, поносима за момента, към която може да се адаптират, и може би, да получат малко от обичайното щастие.

Времето минаваше…

Съпругът ставаше все по-изнервен, затворен, започна да има проблеми със съня, взимаше работа за почивните дни, не успявайки да направи някакви графици и отчети.

Анна започна да се уморява от монотонността на живота си, тя се почувства като сив парцал, забравен в ъгъла на стар гардероб.

Тези двама здрави и млади човека почти спрели да общуват, ограничавайки се до кратки реплики от ежедневен характер.

Ана не можеше да си спомни, кога за последно се смяла весело, кога имали възможността да „поговорят за нищо“, или просто да се поскитат из парка заедно.

В къщата започнаха кавги и конфликти. Съпругът все повече потъваше в работата, ограждайки се от всичко, извън кариерата си. Ана се чувстваше изоставена и безинтересна за съпруга си. Отчаяна да промени нещо, тя се потопила в цикъла на домакинските задължения, излъсквайки апартамента до блясък и пускайки прането всеки ден.

Тази двойка последно време живееше в хронично извънредно положение, и голяма част от тяхната любов и интелигентност, гнева и негодуванието били потиснати или притъпени.

Те не си позволяваха да признаят как наистина се чувстват и как възприемат настоящата ситуация, натоварвайки се с „важни” и „спешни” неща.

  Може да се каже, че работохолизмът се превърнал за съпрузите в начин да избягат от неприятна и болезнена за тях ситуация в семейството, която не знаели как да разрешат.

В този случай можем да говорим за ескейпизъм като начин за решаване на съществуващ проблем.

Ескейпизмът е желанието на човек да избяга от реалността, като отговор на постоянен и силен стрес, причинен от психологическа травма, работа под напрежение, опасна среда на живот или несигурна среда, невъзможност за създаване на взаимоотношения с други хора, които отговарят на въображаемия идеал.

Всяка активна (например кариера, спорт, религия) или пасивна дейност (например гледане на филми, четене на книги, пиене на алкохол, или наркотици) може да се превърне в начин за ескейпизъм, ако човек го използва като компенсация за нерешени лични проблеми.

В такива случаи истинските желания и ценности се заменят с въображаеми, илюзорни, наложени от обществото или възпитанието.

Много често работохолиците изпитват трудности при разпознаването и разбирането на своите емоции и чувства (алексетимия).

За щастие, особеното в тази неприятна ситуация е, че ако нейните участници спрат да отричат тази ужасна в ежедневието си реалност, и я припознаят в живота си, това вече може да послужи като тласък за търсене на творчески възможности за промяната й.

За тези, които са запознати със ситуацията, описана в тази статия, и искат да я проучат повече, предлагам да направят тест, автор на който се явява Генади Старшенбаум.

Експресен тест за определяне на психоемоционалното прегаряне (бърнаут).

Инструкции: Пребройте броя на вашите положителни отговори на въпросите от теста.

 Въпроси:

1. Намалява лиефективността на работата ви?
2. Проявявате ли по-малко инициатива в работата от преди?
3. Изгубили ли сте интерес към работата?
4. Увеличи ли се стресът на работнотовимясто?
5. Чувствате ли се уморени или намаляване темпотона работата?
6. Имате ли главоболие?
7. Имате ли болки в стомаха?
8. Отслабнахте ли?
9. Имате ли проблеми със съня?
10. Станали дишането винеравномерно?
11. Често ли ви се сменя настроението?
12. Лесно ли се ядосвате?
13. Лесно ли се обиждате?
14. Станахте ли по-подозрителни от обикновено?
15. Чувствате ли се по-безпомощен от обикновено?
16. Употребявате ли твърде много лекарства, променящи настроението (транквиланти, алкохол и др.)?
17. Станахте ли по-малко гъвкави?
18. Станахте ли по-критични към собствената си компетентност и компетентността на другите?
19. Работите ли повече, но чувствате, че сте направили по-малко?
20. Изгубили ли сте малко от чувството си за хумор?

Ако сте отговорили с „да“ на 10 въпроса, тогава вероятно сте в „изключено“ състояние.

Ако имате 15 или повече положителни отговора, може да прегаряте или вече сте прегоряли.

Какво да правите с резултатите от теста и с живота си – само вие можете да решите.