Пясъчна терапия
За пясъчната терапия
Пясък, пясъчник – тези думи при възрастните често предизвикват асоциация с деца, весело играещи в пясъчника и лепящи различни формички. Ах, детство, детство, златно време!
Наистина, играта с пясък като метод на терапия е използвана за първи път от английския педиатър и детски психотерапевт Маргарет Лоуенфелд през 1939 г. В игралната зала на Лондонския институт по детска психология, която тя създаде, тя поставила две цинкови тави, едната половина пълна с пясък, а другата половина с вода, и форми за игра с пясък. Играчките “живеели” в кутията. Малките пациенти на института играели с играчките с пясък, а кутиите с пясък
наричали “светът”. Затова М. Лоуенфелд нарече своя игрови метод “световна методика”.
Лоуенфелд придава голямо значение на тактилния контакт на детето с пясъка и водата, които допълвали проективната игра с различни кукли и предмети. Тя забелязала, че в играта си децата добавят вода към пясъка, а след това поставят в нея различни предмети и играчки. Така се ражда един от основните методи за работа с пясъка, „техниката за изграждане на света“.
Такива детски психотерапевти като Мелани Клайн, Анна Фройд и Доналд Уиникот също подчертават в работите си значението на играта, като средство за невербална комуникация при детето. Те използвали малки играчки при работа с деца, но не усетили възможността да ги използват едновременно пясък.
Следващия етап в развитието на пясъчната терапия като метод се случи, след като Карл Юнг през 1956 година посъветва една от своите ученички, детски психотерапевт Дора Калф, да изучава пясъчна терапия в Лондон лично с Лоуенфелд.
Тя допълва техниката на Лоуенфелд с юнгиански подход, разработен от нея, и дълбоките си познания по източната
философия.
Наблюдението на Юнг, че създаването на художествени образи е алтернативен метод на психотерапията, също е важно за развитието на пясъчната терапия като метод, който спомогна за разширяване възгледа на психоанализа върху визуалното творчество и връзката на автора с неговото творчество (повече подробности тук: Карл Густав Юнг, Трансцендентална функция).
Твърдението на Калф, че пясъчната терапия отразява етапи на психическото развитие на човека, намира теоретична обосновка в трудовете на юнгианския аналитик Ерик Нюман.
Калф също така посочи възможността за използване на пясъчната терапия при работа с възрастни и деца и обърна внимание на факта, че пясъчните композиции на възрастните отразяват същите етапи на психическо развитие като и работите на деца.
Дора Калф смята, че основният принцип на работата ни е „създаването на свободно и защитено пространство“, в което клиентът – дете или възрастен – може да изрази и изследва своя свят, трансформирайки своите опит и преживявания, често неразбираеми или смущаващи, във видими и осезаеми образи (Дора Калф, Пясъчна игра, 1980).
Предимства на пясъчната терапия
- Създаване на безопасна среда;
- Позволява на човек да създаде свой собствен свят, който ще му осигури пътя към неговите най-съкровени чувства и проблеми;
- Този свят може да бъде разглеждан, обсъждан, усещан, променян и сниман;
- Може да изкара минало преживяване или травма, едва тогава сегашните проблеми ще бъдат решени;
- Използването й не зависи от езика, расата, културата, възрастта или нивото на развитие н клиента;
- Ефикасна е при работа с хора с висок ментален контрол;
- Помага да се изразят онези мисли и преживявания, които са трудни за формулиране с думи (особено важно при деца и тинейджери);
- Освобождава творчеството и вътрешните ресурси за да бъде разрешена трудна ситуация;
- Актуализира спомените и миналия опит с цел повторното преживяване на емоциите и освобождаването от тях;
- Помага да се изразят онези мисли и преживявания, които са трудни за формулиране с думи (особено важно при деца и тинейджери);
- Освобождава творчеството и вътрешните ресурси за да бъде разрешена трудна ситуация;
- Актуализира спомените и миналия опит с цел повторното преживяване на емоциите и освобождаването от тях;
- Дава възможност да се опитат нови начини за изграждането на взаимоотношения и разрешаването на конфликти и възможността да изберете подходящия за вас;
- Дава възможност да се премине от ролята на „жертва” към ролята на „създател на своя живот”.